От публикуваните писма българският читател има възможност за първи път да проникне в света на Иван Евстратиев Гешов - творческа биография. Подбраното епистоларно наследство отразява основни момент от разнообразната обществена, книжовна, политическа, дипломатическа, държавническа и благотворителна дейност на автора; илюстрира възприятията и възгледите му' представя го в интимния му свят на семейството - като син, съпруг, баща и приятел; дава сведения за качествата, намеренията и поведението му; изяснява или коригира наслоени заблуди и литературни интерпретации. ... |
|
За първи път от 1915 г. насам българският читател държи в ръцете си ново издание на "Балканският съюз" - книга, която претендира да покаже истинската и непозната история на крехкото обединение от четири християнски държави през 1912 г. Чрез поредица от автентични документи, точно цитирани кореспонденции и достоверни спомени един от архитектите на Балканския съюз и министър-председател на България в този период - акад. Иван Евстратиев Гешов - ни повежда през низ от тайни и явни договорки, ловки дипломатически ходове и коварно неспазени обещания. Книгата е писана от първо лице непосредствено след краха на ... |
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
Тази "История на световното кино" е преди всичко разширен и обогатен превод на учебника по история на задграничното кино (1945-2000), създаден от широк и авторитетен кръг от педагози и учени в Русия - преподаватели във ВГИК и научни работници в Държавния институт за изкуствознание. В руския си вариант учебникът не включва очерци за такива представителни и значителни кинематографии, като японската, индийската, австралийската и канадската, а също и за руското кино, за което са написани няколко многотомни истории. Това наложи някои допълнения на българското издание. Добавени са нови глави. Целенасочено внимание е ... |
|
"Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България" реконструира един от най-ранните семиотични методи в световната хуманитаристика, дело на забравения български философ проф. Иван Саръилиев. Той не е изследвал знаците директно, но връзката му със семиотиката е потърсена през прагматизма на американския философ Чарлс С. Пърс. Основание за това ни дава отношението между прагматизма и семиотиката на Пърс (ясно разграничени в изследването от прагматизма на Уилям Джеймс и семиотиката на Фердинанд дьо Содюр). Пърс "облича" прагматизма си в семиотични термини, което прави ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |