Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
|
Една уникална книга с истински истории от света на киното и театъра. А сред нейните автори са: Анастасия Савинова, Антон Тонев - Тони, Атанас Бояджиев, Божидара Цекова, Валентин Ганев, Вели Чаушев, Виолета Славова, Гергана Кофаржиева, Гинка Станчева, Димитър Стефанов, Емилия Ангелова, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Ицхак Финци, Кирил Кавадарков, Корнелия Петкова, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Мария Славчева, Мария Стефанова, Меглена Караламбова, Надя Топалова, Никола Петков, Никола Пашов, Стефан Германов, Стефан Илиев, Христо Домусчиев и др. "Театърът съществува ... |
|
|
"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
|
Юбилейна международна научна конференция "Десет години образование по сигурност в НБУ: състояние и перспективи пред обучението в условията на динамична и труднопредвидима среда". ... На 23.09.2003 г. с решение на Академичния съвет на Нов български университет се създава "Център за изучаване на рисковете и сигурността". През същата година стартира обучението на студенти в магистърска програма "Национална и международна сигурност. На 21.02.2012 г., отново с решение на Академичния съвет, се създава департамент "Национална и международна сигурност" като приемник на "Център за изучаване ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
