Като част от античния свят Тракия не е останала чужда на едно от основните религиозни движения - орфизма. Монографията е опит да се разкрият влиянията на гръцкия орфизъм върху царската идеология и изкуството на древните траки. Основните пресечни точки между двете системи се търсят предимно в есхатологията, представата за отвъдното. Главните теми на орфизма са сравнявани с изобразителните текстове от тракийските паметници. Като орфически символи са разгледани тракийските нагръдници, маски, като и изображенията на врати, тронове, яйце, венец, кратер, кантарос, рог и т.н. Най-важната тема в орфическата доктрина е пътуването ... |
|
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
|
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |
|
|
"Фантастичните" животни в митологията, маскарада и иконографията на древните народи са винаги хибриди. Те съчетават в своя облик различните признаци на тричастния модел на света в животински код, в елементен код маркират качествата на "корените" на космоса, като поведение са основни представители на антикултурата. Те обитават покрайнините на света: воден басейн, морски бряг, планина, гора и се появяват през определени времеви зони - мръсни дни, нощ, дадени празници, те са пазители на пространствените и времевите граници, които постоянно се стремят да нарушат. Книгата представя два паметника на ... |
|
|
Книгата се предлага на български, руски, немски и испански език. ... Книгата представя най-доброто от наследството на траките по българските земи в пет големи дяла: Траките, Изкуството, Царят и културата, Богове и герои, Вярата в безсмъртието. Книгата "Древна Тракия" е разделена на пет дяла: първият дял на албума представлява увод в темата. Дава се възможност на читателя да се запознае с историята и най-характерните черти от културата на траките. Представени са най-важните моменти в историята, както и характеристика на тракийския народ; вторият дял, "Изкуството", разглежда основните епохи на ... |
|
|
"Огромното творчество, което Дора остави след себе си, със сигурност ще бъде и по-нататък обект на изкуствоведски анализ. Но неговите духовни измерения се очертават съвсем ясно - изкуството трябва да казва. Художник е онзи, който има какво и знае как да го каже." Иван Маразов Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово, България, и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, ... |
|
|
Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете. Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното ... |
|
|
Едно от най-престижните издания на Института за изкуствознание е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. През 1981 година от печат излиза първият том (А — М), а през 1987 година — вторият (М — Р). С третия том (С — Я) се затваря цикълът на този капитален труд. Текстовете, намерили място в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, са научно изследване на факти и събития, свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи — от праисторическата епоха до наши дни. Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство — живопис, графика, скулптура, монументални и ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Хубавата Елена е може би най-популярният митологичен образ и безспорно най-привлекателният. За ръката й спорят най-големите герои на древна Елада, заради нея започва епична война. Елена постоянно сменя съпрузите си, тя става символ на женската красота, но и на женското коварство. В литературата и изкуството на древния свят нейният образ заема централно място. Реалност или химера, красота или опасност, коварство или митологична функция - измеренията на митичната Елена са многобройни. Към тях сега се прибавят и находките от древна Тракия. ... |
