Шепотът на гигантите

Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете.

Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното предишно присъствие напомнят за времената, когато те още са бродили по земята: руини, могили, блата, големи кости, огромни скали... Това са видимите свидетелства за това, че "някога" те са били страшна реалност.

Тези места и сега са опасни, тъй като в тях още се чува "шепотът на гигантите". Именно акустическият код осигурява комуникацията с отвъдното, тъй като двата свята са взаимно невидими. Затова те се "чуват". Легендите за потънали градове или църкви разказват, че от езерата се донасят шумове: мученето на стадата, звънът на камбаните...

Тракийската религиозна действителност също ни е запазила следи за тези митични раси. Самите траки произхождат от гигантите, полуостров Палена в Халкидика е бил сцена на гигантомахията, тук при наводнения откривали огромни кости, а скалната местност се оформила от канарите, които гигантите хвърляли срещу боговете. Тук по пладне още се чували въздишките на изпратените под земята богохулници. На Хемус има пещера, където били затворени титаните след поражението им от боговете. Тази планина получила името си от кръвта на чудовището Тифон, пролята при космогоничната битка със Зевс. Титаните, друго митично племе, също се подвизавало в тракийските митични простори. Но освен родина на гигантите, Тракия родила и пигмеите - племето на малките хора, които постоянно се сражават с жеравите.

Въз основа на сравнения, главно от индоевропейската митологична традиция, в книгата е направен опит да се възстанови една съществена част от тракийския фолклор.