Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял. Ина Иванова е родена през 1975 година. Автор е на сборниците с разкази "Право на избор и други проклетии" и "Името на неделята", както и на романа "Кар танеси" (електронна книга). ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
|
Сборникът И винаги любовта съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили."Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?" Ина Иванова А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота? Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли. "Дръж сърцето си тихо. Когато небето е скрито като нож. Дръж сърцето на светло, казвам." Ина Иванова ... |
|
|
Ина Иванова е родена през 1975 г. Живее в Пловдив, където завършва Българска филология. Публикувала е в литературни списани и вестници, в електронни издания, участвала е в сборници. Първата й книга с разкази "Право на избор и други проклетии" излиза през 2009 г. Прозата на Ина Иванова е лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял ... |
|
|
В брой 3 за 2020 година на най-авторитетното списание за литература ще прочетете: "Диптих преди умиране" - роман от Томас Макгонигъл; поезия от Стивън Уолъс, Атанас Капралов, Пейчо Кънев, Ина Иванова и др.; разкази от Камил Борда, Дейвид Рейб, Дорис Дьорие и др.; рубриките "Критически хроники" и "Ателие". В рубриката "Ателие" гостува Георги Чапкънов. ... |
|
|
“Внезапното поколение“ е определение за нова българска литература, за пръв път появило се на страниците в списание “Пламък“. То е включено и в оксфордското литературна енциклопедия. Тази книга е антология на млади български разказвачи от “Внезапното поколение“. В нея ще намерите разкази от Анита Тарасевич, Силвия Проданова, Светослав Терзийски, Теодор Иванов, Ина Крейн, Патриция Николова, Валери Раданов, Татяна Филева, Христо Караславов, Христина Панджаридис, Светослав Наумов-Нахум. ... |
|
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
|
"Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде фуния за световната болка и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. Земята на големите грешки е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет." Ина Иванова Катерина Василева (2001) е журналистка в Свободна Европа. Има опит и в други дигитални и ... |
|
|
"Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите." Ина Иванова Ренета Бакалова е родена през 1991 г. в град Пловдив. Завършва ЕГ Иван Вазов (с профил немски и руски език) в родния си град. След това следва в СУ Свети Климент Охридски (специалност Философия). ... |
|
|
"Героинята на Теа Монева е от поколението на децата, които година след година заминаваха да учат извън България. От поколението, обременено от очакванията на родителите си. Но и стъписано пред възможните избори. Ния търси мястото си. Пристъпва не просто прага на университета в Мюнхен, а и границата между детството и света на възрастните. И уж нищо лошо не се случва, а в този свят ѝ е неуютно. Въпросът, който авторката скрито задава, е: кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни. И защо. Деликатно писане. Тихо и утешително." Ина Иванова Теа Монева е родена във Варна. ... |
