"Отче наш""Всичко в живота е постижимо" Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните. Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има. Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа& ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
|
Стокхолм, края на XIX век. Всяка седмица пет жени се събират, за да споделят творческите и духовните си търсения. Освен че рисуват и обсъждат важни теми, те провеждат и сеанси в опит да призовават духове, които да ги напътстват в работата им. Сред тези необикновени жени е Хилма аф Клинт, пионерка в абстрактната живопис. Но светът все още не е готов за радикалната иновативност в творчеството ѝ. Затова нейните картини са скрити, а името ѝ потъва в забрава. Ню Йорк, в наши дни. Повече от сто години по-късно кураторът Ибън Елиът работи по изложба на Хилма аф Клинт. По криволичеща пътека той се връща назад във ... |
|
|
Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на средства за наем. Веднага ... |
|
|
Гърди и яйца сплита историите на три жени: в един горещ летен ден в Токио се срещат трийсетгодишната Нацу, нейната по-голяма сестра Макико и племенницата ѝ, тийнейджърката Мидорико. Всяка от тях се опитва да осмисли и преодолее предизвикателствата в живота си, да приеме или отхвърли себе си като жена, майка, дъщеря. Осем години по-късно Нацуко, вече утвърдена писателка, се завръща в града на своето детство и сред спомените търси път към несигурното си бъдеще. С мощния си емоционален заряд измамно пестеливата проза на Каваками рисува многолик и трогателен портрет на съвременната японка с нейните съмнения, въпроси и ... |
|
|
Сборникът Песни и романси обхваща произведения, създадени в интервала 1921 - 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа Дуенде - теория и проявление в превод на Катя Диманова. Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания - така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и изгаря кръвта като силен цяр: "При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да ... |
|
|
Може ли бракът да бъде само една изгодна сделка, разумно и прагматично решение? Можем ли да затворим очи и да заобиколим съдбата? Сватбата разказва историята на Борис, собственик на голям международен бизнес и преместването му в България, за да управлява наследството си. Официално негов бизнес партньор, Борис всъщност наследява бащата, който така и никога не е признал детето си в Русия, докато е живял с друго семейство в България. Екатерина е самотна майка на петнайсетгодишен син, която работи в завод в провинциален български град и се грижи за селската къща, оставена ѝ от починалия ѝ баща. След драматична ... |
|
|
Книга първа от историческата поредица за "Иваил цар" - един от най-противоречивите и загадъчни български владетели. ... Добрите исторически романи са рядкост, но несъмнено можем да причислим "Иваил цар - книга 1" към тях. Едновременно достоверен и увлекателен, без да се цели нито в суховатата фактология, нито да се заиграва с читателя. Книгата вплита в сюжета си информацията от всички известни исторически източници за живота на тази интригуваща личност. Но пък фактът, че това, което можем да прочетем от съвременниците на Ивайло, е твърде оскъдно, дава на писателя възможността да си позволи собствен ... |
|
|
Правилата на Йона за пътуване в градския транспорт: Трябва да имаш работа, към която да пътуваш; Никога не говори с непознати във влака; Не яж гореща храна, защото мирише; Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: бременна жена стар или немощен човек Йона не ти каже да станеш; Винаги се запасявай за всеки случай. Хората на платформа пет е книга, събрала седем живота в един вагон (винаги номер 3) на влака към или от Уотърлу, Лондон. В съдбовния Ден на Гроздето на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. ... |
|
|
Луксозна яхта, осеяна с трупове, дрейфува в плитчините край малък остров. Открива я Изриъл Пайк, местен жител с малка лодка, драматично минало и спомени, които предпочита да забрави. Пайк е убиец, но и честен мъж. Двете не се изключват взаимно. Сред седмината застреляни в упор мъже на яхтата са двама кандидати за яростно оспорвано сенаторско място. От извършителя и оръжието на убийството няма и следа, но подозренията някак от само себе си се насочват към Пайк - все пак той е убил собствения си баща преди десетина години и, наскоро освободен от затвора, е парий на родния си остров - без приятели, без бъдеще, пазещ тайна, ... |
|
|
В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер, различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
