Сватбата

Може ли бракът да бъде само една изгодна сделка, разумно и прагматично решение? Можем ли да затворим очи и да заобиколим съдбата?

Сватбата разказва историята на Борис, собственик на голям международен бизнес и преместването му в България, за да управлява наследството си. Официално негов бизнес партньор, Борис всъщност наследява бащата, който така и никога не е признал детето си в Русия, докато е живял с друго семейство в България.

Екатерина е самотна майка на петнайсетгодишен син, която работи в завод в провинциален български град и се грижи за селската къща, оставена ѝ от починалия ѝ баща. След драматична раздяла след осемгодишна извънбрачна връзка, директорът на завода я уволнява и тя е заплашена да не може да издържа семейството си.

В търсене на вариант да уреди въпроса за законния си престой на територията на България като руски гражданин, Борис достига до идеята да сключи формален брак с българка. Когато случайно получава предложението за месечна издръжка, Екатерина вижда вариант да намери така необходимият ѝ заем, докато си стъпи на краката. Идеята за формален брак с непознат, с когото почти няма да се виждат, обаче придобива други размери, когато в сватбената зала Екатерина с ужас вижда, че очакващият я младоженец е мъжът, наскоро пристигнал в съседната къща, който така е разбъркал емоциите ѝ и - което е по-лошо - син на изконния враг на баща ѝ, на когото той на смъртния си одър я е заклел да отмъсти ...

Той има нужда от съпруга с българско гражданство, а тя - от пари. Звучи разумно, логично, подходящо. И Екатерина, и Борис считат, че са достатъчно обръгнали в живота, за да могат да останат безразлични и неемоционални във всяка една житейска ситуация.

И двамата обаче не са подготвени за пръста на съдбата, който се намесва, и за дългата ръка на миналото, която се промъква между тях. И няма да ги остави на мира, докато тайните не бъдат разкрити, а проклятията - развалени.

Люси Елеазар е автор на съвременни български романтични романи. Сватбата е осмото заглавие след популярни и обичани истории като За една нощ, Старата къща, Буря. Книгите на Люси Елеазар представят българската действително, пречупена през призмата на романтични истории, близки до сърцето и стоплящи душата, като едновременно с това докосват наболели в обществото теми по лек и приятен начин. Потапят читателя в една по-красива българска действителност, която едновременно очарова читателя и го провокира към размисъл. Люси Елеазар има повече от 12 хиляди последователя във Фейсбук, Goodreads и Инстаграм, две от заглавията се разпространяват и в Амазон, както на български, така и на английски език.

"Тъмночервеният абажур хвърляше страстно-романтични отблясъци по ръба на чашата. Този път бяха избрали червено пенливо вино с рязък привкус. Ароматът омайваше с екзотична сладост. Екатерина се вгледа в малките мехурчета, които се вълнуваха зад тежкия кристал. Винаги се беше впечатлявала от безупречността на вилата. Никога нямаше прашинка, всичко бе идеално подредено и дори когато я посещаваха в най-студените зимни дни, беше затоплена и уютна. Константин ѝ бе обяснявал подробности за смарт технологиите на отоплителната система, но тя така и не ги бе запомнила. Не беше и важно. Важното беше, че тук намираха така търсеното уединение, мястото, където можеха да бъдат само двамата.

Мъжът на сърцето ѝ поднесе своята чаша за наздраве и ѝ отправи изпълнен с обещания поглед над искрящия ръб. Светлата му коса беше, както винаги, пригладена назад, а от елегантния костюм се носеше упойващ аромат на скъп парфюм. Екатерина с усмивка се наслади на красивия звън на чашите. Осем години. Страстта им бе започнала толкова диво и неукротимо, че дори фактът, че беше женен, не можеше да я възпре. А и знаеше, че той стои с жена си само заради детето. И не я бе излъгал. През тези осем години му беше отдала вярата си, търпението си, любовта си. Беше го изчакала дори да се разведе. Една ръка нетърпеливо се плъзна по бедрото ѝ. Погали наелектризираната материя на чорапогащника и се прокрадна нагоре към късия ръб на полата. Екатерина изпита неволно раздразнение. Току-що бяха дошли, нужно ли беше чак толкова да бързат?

– Трябва да купя на Мартин нови маратонки - изтърси тя, без сама да знае откъде точно тази мисъл беше дошла в ума ѝ. – Иска само някакви скъпи, с другите не можел да тренира.
– Да му купи бившият ти мъж, нали му е баща - разсеяно отговори Константин, като вниманието му остана приковано към плавното усилие да се справи с полата ѝ.
– Да му купи, ама няма да му купи - Екатерина отметна назад светлокестенявите си коси. – Нали се говореше нещо за някакви бонуси, знаеш ли дали ги очакваме скоро?
Беше ред на Константин за малко да възпре устрема си и да ѝ отправи полураздразнен поглед.
– По принцип да, само че с тия смени в собствеността на хол­динга... не смея да ти обещая.
– Нали ти си директорът все пак? - настоя тя.
– Аз съм изпълнителен директор, финалната дума е на собствениците. Придобиха ни едва преди няколко месеца, а и имат някакви турбуленции там - наследявания, продажби, едва ли им е до това.
Пръстите му продължиха неделикатното си настъпление към скритите от полата ѝ дебри. Сивите му очи се бяха свели надолу, но тя някак нелепо забеляза подпухналите торбички под тях. Е, нямаше как, годините минаваха и се отпечатваха върху лицата на всички. И нейната кожа вече не бе така гладка, както някога, тялото ѝ не беше чак толкова слабичко и фино, косите ѝ не блестяха вече със същата свежест. Но нали любовта продължаваше, до­ри и след като кожите се сбръчкаха, а гърбовете се прегърбеха?

Нещо обаче я чоплеше и тя се пресегна за чашата си.
– Майка ми се видяла с някаква приятелка - имаше нужда от още малко разговор, от още малко питие. – Гледала ѝ на кафе. И знаеш ли какво ѝ казала?
– Мхм? - Константин приведе глава над нея и тя усети дъха му върху рамото си.
– Казала ѝ, че до месец съм щяла да се оженя - Катя се постара гласът ѝ да прозвучи равно.
– До месец? - устните на Константин докоснаха голата кожа на врата ѝ, останала незащитена от широката блуза с падащ ръкав. – И майка ти вярва на някакви приятелки с чашки кафе?
– Приятелката остави - побърза да отрече тя, докато той опитваше да захапе леко шията ѝ. - Обаче майка ми ме попита кога ще се оженим.
Константин рязко отдръпна глава от нея. Толкова рязко, че чак ѝ се видя неестествено. Ръката му, която вече почти бе достигнала целта си, стремглаво се оттегли.
– И откъде накъде майка ти ще се меси в тия работи?
Устните му в миг ѝ се видяха силно изтънели и ѝ напомниха на две остри змийски езичета. Странно усещане скова гърлото ѝ. Не че бързаше, нали го беше чакала осем години да се разведе, но все пак...

– Мисля, че това е нещо между мен и теб и никой друг няма отношение по този въпрос - Константин ядосано се протегна за чашата си. Масивният му часовник проблесна на приглушената светлина от червените абажури.
– Знаеш как са майките - вдигна рамене тя, усещайки как я обзема силен хлад. – Вероятно се е притеснила, че намеренията ти към мен не са достатъчно сериозни...
– Ние работим в една и съща компания, забрави ли? - Тонът му изведнъж стана остър, почти груб. – Да дойде майка ти да обяснява на всички кой какъв е и кой с кого си ляга!
В този момент телефонът му иззвъня. Константин ядосано хвърли поглед към екрана, готов да го откаже. По лицето му обаче пробяга крива физиономия. Макар и раздразнена, че някой прекъсва разговора им, тя му кимна да вдигне.
Той бързо изчезна зад стената на кухнята. В бързината обаче не затвори добре вратата и тя с леко проскърцване се върна малко назад. До ушите ѝ достигнаха думите му.
– ...нали ти казах, че ще закъснея? Колегата от Словения е тук, обещали сме му служебна вечеря. Да, не се притеснявай. Още малко и ще мога да си тръгна... да... да... нямам търпение... Да... по-късно.
Колегата от Словения? Директорът на словенския клон действително бе тук тази седмица, самата тя бе изготвила програмата на посещението му. Тази вечер той трябваше да е на събиране на група за фолклорни танци и да се учи как се играе Дунавско хоро.
– Оох - изпуфтя тежко Константин с влизането си и тежко седна на дивана до нея, хвърляйки сакото си назад. Разкопчаната горна част на тъмнорозовата му риза леко се развя от бързото движение. – Днес всички са решили да ме побъркат. Спаси ме, Кате. Нека се заровя в твоята любов!

Този път Константин изобщо не остави време нито за въпроси, нито за увертюри. Ръцете му търсещо се спуснаха от двете страни на меката блуза и обхванаха гърдите ѝ, а главата му се склони над нейната за копнееща целувка. Мустаците му одраскаха горната част на меката кожа между носа и устните ѝ. За момент Катя остана скована. На дъщеря си ли бе давал тези обяснения? Не беше споменал тази вечер тя да е при него? Езикът му се плъзна между устните ѝ и тя машинално ги разтвори, за да го посрещне. Толкова страстно, толкова влюбено, толкова желаещо, че съпротивата ѝ омекна. Умът ѝ предателски започна да отплава и да се отдава на прастарото усещане, ръководещо продължението на света. Имаха прекалено малко време заедно, за да го запълват с разговори за завода или за случайни телефонни обаждания. Обви врата му с ръце и усети как желанието започва да настъпва над разума. Сигурно имаше някакво нормално, логично обяснение. Може би родителите му бяха на гости. Може би...

Константин нетърпеливо съблече блузата ѝ и тя остана само по нежния черен дантелен потник. Беше си го купила вчера с намерението да го зарадва. Нарочно не бе сложила сутиен под него. Знаеше, че той ще оцени страстния ефект, който създаваше. Не се излъга. Очите му заблестяха. Тънко женско задоволство припламна в тялото ѝ. Константин наведе глава към нея. И в този момент вратата рязко се отвори и зимният хлад нахлу между тях. Константин сепнато отскочи, а Катя инстинктивно скръсти ръце върху голите си под дантелата гърди. Уви, не само хладът нахлу, но и някаква жена. Облечена в скъпо бежово палто и с перфектни къдрици, подаващи се изпод меката шапка, тя приличаше на злата фея от приказките, изскочила от незнайни доби.
– Колегата от Словения, нали? - изсъска новодошлата, поставяйки заплашително ръце на кръста си.

С царствена стъпка прекоси хола пред смаяните им погледи и се спря право пред увисналото чене на Константин. Катя обърна недоумяващ поглед към мъжа. За неин ужас обаче, той изобщо не гледаше към нея, а към разгневената жена и силната му мъжествена осанка беше отстъпила на някакво раболепно кучешко изражение.
– Вики, моля те, ще ти обясня... - чу го невярващо да обяснява.
– Ще ми обясниш, разбира се - ледено заяви принцесата.
От това разстояние Катя можеше да види, че е млада, изключително млада. На не повече от двадесет и една-две. Сигурно можеше дори да му е дъщеря. Само че не беше.
– А ти - обърна се младата кокона към нея с безгранично презрение – се разкарвай от тук. Веднага. И не си мисли повече да се въртиш около моя годеник!
– Годеник? - премигна Катя и извърна ледено глава към него.
Константин отново не гледаше към нея.
– Вики, моля те, не прави сцени, има съвсем нормално обяснение - продължи да пелтечи той.
Най-накрая в главата ѝ просветна истината. Нямаше как да има разумно обяснение за случващото се. Катя сграбчи блузата си. Слава богу, че все пак младата красавица не се бе намъкнала при тях в още по-унизителна ситуация. В първия момент бе готова да го сграбчи, да го разтърси, да изкрещи на тая малка фукла, че той е нейният мъж, че...

После обаче видя свития, навел глава Константин и изведнъж прозря. Нещата рязко и безвъзвратно се бяха променили. Мъжът от нейните мечти се беше сгромолясал от измисления пиедестал и се търкаляше в прахта - дребен, жалък, съсухрен и лъжлив. Осем години. Осем години от живота си бе пропиляла в най-голямото заблуждение, която някога би могла да си представи. Ръката ѝ се протегна сама, сякаш извън контрола ѝ, и звучно изплющя по стъписаната буза. Константин сякаш едва сега забеляза присъствието ѝ, като опулено се извъртя към нея, невярващ какво си бе позволила кротката му любовница. Пръстите ѝ още тръпнеха болезнено, когато си даде сметка, че беше ударила шамар не само на него, но и на себе си. На всички безпредметни илюзии, на целия си досегашен живот. Грабна палтото си и с гордо вдигната потръпваща брадичка тресна вратата зад себе си."
Из книгата