В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Злият шеф на Хауърд, господин Бълартън, е решил да организира Голямо шоу в офиса - и иска Хауърд да пее на него! Бедата е, че Хауърд пее повече от ужасно... и господин Бълартън го знае. Вероятността Хауърд да се изложи пред публиката е огромна. Ще успеят ли Непохватковците да го спасят, като забъркат поредната си каша на концерта на господин Бълартън? Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Петър Михайлович Ярцев (1930) е театрален критик, драматург и режисьор. Роден е през 1870 в Москва. Негови творби са публикувани в различни списания като "Театър и изкуство", "Златното руно", "Истина" и много други. Автор е на пиесите "Магьосникът", "Земя", "Брак" и др. През 1912 г. става и театрален редактор на вестник "Реч". От 1921 г. емигрира в България. От 1924 г. започва да преподава "История и теория на сценичните изкуства" в Народния театър в София. Непрекъснато публикува както в чуждестранната, така и в българската преса. Умира в ... |
|
|
Театърът на Шабат е комично творение с епични размери, а Мики Шабат е неговият колосален герой. На 64 години Шабат все още е предизвикателно враждебен и изключително похотлив. За него сексът е мания и принцип, инструмент за ежедневни безчинства. Но след смъртта на дългогодишната му любовница - създание със свободен дух, чийто вкус към непозволеното съвпада с неговия - Шабат се впуска в бурно пътешествие из миналото. Опустошен и скърбящ, измъчван от призраците на онези, които са го обичали и мразели, той замисля поредица от фарсови бедствия, които го отвеждат до ръба на лудостта. Рот разкрива сърцето на човешката тъмнина ... |
|
|
За радост на децата, барбароните правят увеселителен парк с виенско колело, въртележки, скоростни влакчета. След шеметния весел ден следва театрално представление, което спира дъха на всички. Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за Барбароните. ... |
|
|
Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото. ... Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литература има и своето "опако", не по малко гръмогласно като език и претенция. "Отровата на изкуството" побира всички. Литературният театър е като житейския театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Любими книги за момчета" на издателство "Труд". ... Навсякъде по света живеят деца, които остават невидими за обществото. Те или са останали без родители, или родителите им не могат или не искат да се грижат за тях. Животът им минава зад стените на детски домове. Там те са едновременно защитени и обгрижени, но и изолирани. Понякога толкова свикват с този начин на живот, че дори не осъзнават колко е различен от живота на децата, които имат семейства. А те също имат свои мечти, таланти, стремежи. Михал иска да лети в Космоса на космически кораб заедно с най-близките си хора, ... |
|
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
Тачо Иванов Танев (1882 - 1962) е „записан за любител при трупата "Сълза и смях" за сезона 1899 -1900 г." и от тогава до 1954 г. той не напуска театъра. Преминава през цяла палитра от дейности - от любител-артист, до званието „артист на Народния театър", след това „директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите" и т. н. В по-голямата част от времето съвместява тези длъжности, докато работи в театрите в провинцията - Пловдив, Бургас, Русе и др. През дългия си професионален път е награждаван с почти всички отличия за принос в изкуството и с пълно право може ... |
|
|
Тази книга е сборник, съдържащ драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Текстовете въвеждат типични теми от творчеството ѝ чрез понятия като антропосцена, клониране, литературен мултиверс. В книгата е отразено и сътрудничеството на авторката с независимата театрална сцена в България в лицето на Имърджънси театър. Книгата съдържа илюстрации - снимки от театрални представления, базирани върху творчеството на Цвета Софрониева. Червеният кръст на сцената разглежда възможностите на културата да бъде "спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към ... |
|
|
Книга 25 от поредицата Литературата на НРБ: история и теория се занимава с връзката между националната идентичност и театъра като цялостна социално-символна практика. В нея се търси отговор на въпроса как театърът участва в изграждането на националната идентификация от създаването на модерната българска държава до установяването на комунистическия режим в България през 1944 г., но и как театърът е използван за нейното пренасочване от комунистическата партия и държава до 1989 г. Обяснява се защо Молиер по неволя трябвало да вземе участие в нашата черковна борба, защо ръката на Н. О. Масалитинов става вълшебна и как ... |
