Изданието е на британски английски (British English). ... Киран обича насекоми и по-конкретно паяци. Смята ги за удивителни и знае почти всичко за тях. Когато ги изучава, Киран се чувства щастлив и уверен. Извън паяците животът му е по-сложен. Баща му е обсебен от идеята да го научи да се катери против волята му. И тогава се появява Конър О'Браян - момче от класа на Киран, чието единствено удоволствие е да се подиграва на хобито му. ... |
|
|
Има няколко вида разкази с неочакван край. Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност, но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят. В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така - рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето ... |
|
|
Ресторантът на Роуз - вкусни италиански ястия, омайващи коктейли и шанс за три сестри да започнат живота си отначало! Манди, Ема и Джил са толкова близки, колкото могат да бъдат три сестри, разделени от стотици мили. Израснали са в Нантъкет, но само Манди остава на острова. Те се събират отново, когато обичната им баба Роуз е приета в болница седмица преди деветдесет и деветия си рожден ден, за да бъдат с нея до последния ѝ дъх. Наследството, което тя оставя на любимите си внучки, се оказва огромна изненада. Освен на красивия дом в Нантъкет, баба им е собственикът и на един от най-популярните ресторанти на острова, ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990."Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не ... |
|
|
Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
|
"Когато ден след ден едва поносима горещина и душаща те влажност изнуряват тялото и душата ти докрай, така че нито сянка нито море помагат, когато в главата ти са разпалени огньовете на всичкото, което става по света и у нас, най-антилогичният въпрос е може ли човек в такова време да изпитва щастие. Може ли въпреки заобикалящото го да се пребори и преодолее злото, тежкото, гнусното наоколо и да успее да опази и съхрани за себе си капчици щастие. Като в жадно време да си ги пие, макар и на малки глътки, като от оазис, който всеки е открил за себе си. Тайната как може да стане това, ни е разкрил, няма да повярвате, ... |
|
|
Любовта, която тя толкова желае. Уважението, от което той отчаяно се нуждае. ... Една книга за взаимоотношенията, която ще ощастливи брака ви. Революционно послание."Женен съм от 25 години, но никога досега не съм чувал този призив!""Това е ключът, който явно съм пропуснал.""За мен, в тази книга се разглеждат всички въпроси, които ме засягат лично.""Като семеен консултант, никога не съм бил така впечатлен, както от този материал." Едно просто послание. Жената се нуждае да се чувства обичана; когато тази ѝ нужда е удовлетворена, тя е щастлива. Мъжът се нуждае да бъде уважаван; ... |
|
|
Как да освободиш себе си и семейството си от натрупаните вещи."Сега, когато съм на възраст някъде между осемдесет и сто години, малко се уморявам и искам да намаля темпото. През годините съм събрала много неща и ми доставя голямо удоволствие да ги преглеждам. Понякога сортирането на всичко е и тъжно, но наистина не искам да създавам твърде много проблеми и да губя ценното време на любимите си деца и техните семейства с моите вещи, след като си отида. Ето защо с тази книга искам да ви разкажа за разчистването и за това, колко прекрасно и предизвикателно може да е то! Чувствам се толкова доволна и щастлива, когато ... |
|
|
Лусиан Ролинс е влиятелен бизнесмен, който е посветил живота си на това да изгради империята си и да изчисти семейното си име. Колкото повече пари и власт трупа, толкова по-сигурен се чувства. Единственият човек, способен да разклати невъзмутимото му хладнокръвие, е Слоун - библиотекарката от родния му град Нокъмаут. Лусиан и Слоун се свързани от мрачна тайна в миналото им, която е причината за взаимната им неприязън. Но когато поредната им словесна битка завършва с горещи ласки, пламъците между двамата вече не могат да бъдат потушени. Единственото, което им остава, е да се отдадат на изкушението и тлеещата страст ... |
|
|
Забравете преяждането и яденето за утеха! Емоционалното хранене всъщност е опит за отработване на неприятни емоции или за освобождаване от тях. Част от тези емоции са тревожността, стресът, самотността и скуката. С други думи, повечето хора усещат натрапчивото желание да хапнат за утеха, когато се чувстват самотни, отегчени или под натиск, но подобен импулс понякога взема връх в живота и води до разрушителен цикъл от ядене, чувство за вина, отчаяние и... още ядене. Необходим ни е метод, изцяло съобразен с многобройните психологични причини за емоционалното хранене и с начина за тълкуването им. Алън Кар обяснява защо ... |
|
|
Двама приятели. Десет летни пътешествия. Един последен шанс да се влюбят. Попи и Алекс. Алекс и Попи. Помежду им няма нищо общо. Тя е щура, общителна и с гардероб като дъгата, той е мълчалив и носи скучни панталони в цвят каки. Напук на всичко двамата са най-добри приятели - още от едно споделено пътуване към дома като студенти. Днес ги делят стотици километри. Тя живее в Ню Йорк, той - в малкия им роден град, но всяко лято двамата прекарват една ваканционна седмица заедно. Допреди две години, когато всичко се разпада. На пръв поглед Попи е постигнала мечтата си - има перфектната работа и пътешества из целия свят. Но ... |
|
|
Норман винаги е бил нормален - напълно нормален... докато един не му порастнаха крила! Очарователна книжка за смелостта да бъдеш различен, да следваш своя собствен път и за решението да оставиш фантастичните крила да се разперят. Това е една зашеметяващо красива книжка с рисунки с искрено и възвисяващо послание. Историята е създадена с голяма любов, грижа и мисъл от Том Пърсивал, който перфектно е уловил емоционалните тревоги на Норман. Използването на цвят, или липса му, е важно: когато Норман крие крилата си, той подтиска радостта си. Докато задушава крилата си под палтото си, светът на Норман става сив и далечен; ... |
