Четири условия за истинско щастие

"Когато ден след ден едва поносима горещина и душаща те влажност изнуряват тялото и душата ти докрай, така че нито сянка нито море помагат, когато в главата ти са разпалени огньовете на всичкото, което става по света и у нас, най-антилогичният въпрос е може ли човек в такова време да изпитва щастие. Може ли въпреки заобикалящото го да се пребори и преодолее злото, тежкото, гнусното наоколо и да успее да опази и съхрани за себе си капчици щастие. Като в жадно време да си ги пие, макар и на малки глътки, като от оазис, който всеки е открил за себе си. Тайната как може да стане това, ни е разкрил, няма да повярвате, Едгар Алан По. Представете си само, че това ни е завещал авторът на едни от най-мрачните и зловещи разкази, човекът, за когото съвременниците му са казвали, че никога не са го виждали да се усмихва през целия си тъжен, мизерен живот. За да сме справедливи, трябва да отбележим, че това е само една от многото рецепти, а защо да не ги наречем и тайни ключета, за постигане на щастието, които са ни оставили хората преди нас. Да не говорим, че, убеден съм, всеки си има скътано свое ключе, което в повечето случаи го пази и на никого не го показва. Аз обаче от години се старая заедно с моето ключе да следвам дареното ни от По. По свое внушение и от придобития си жизнен опит той е определил правилата, които, ако следва човек, би се чувствал щастлив. Нарекъл ги е Четири условия за истинско щастие. Доста години след него ни ги е припомнил Камю, а Мороа после е споделял, че си ги е приел за жизнено кредо."
Павлин Павлов

Павлин Павлов е роден на 12.11.1952 г. в село Румянцево, Ловешко. Възпитаник е на Немска гимназия в Ловеч. Завършил е немска и италианска филологии в СУ Св. Климент Охридски. Доктор по история е, докторантската му работа е посветена на съвременна история на Германия. Още като студент е преминал обучение и е изпълнявал задачи по линия на разузнаването. От 1986 до 1998 година работи в контраразузнаването. Бил е Директор по обществен ред и контрол в Община Варна. В момента е пенсионер. С писане на художествена проза са занимава от студентските си години. Има публикувани разкази, новели и преводи. Ангажиментите му в разузнаването и контраразузнаването за дълго го карат да остави перото. От 2010 г. отново се връща към творчеството. Член е на СБП.