"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен." Стефан Иванов "Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока ... |
|
|
„Книга с поезия, която събира в себе си уязвимостта и селата на всекидневието. В нея домът и улицата, София и Равело, тишината и шумът на делника се преплитат в едно непрекъснато движение на памет и настояще. Стиховете са едновременно интимни и социални, лични и публични. Разказват за малките жестове, които ни крепят, и за тежестите, които можем за оставим зад нас. В тях има любов и умора, хумор и примирие, прозорци към светлината и сенки от най-обикновени дни.“ Стефан Иванов „Харесвам лиричната наблюдателност на Адриана и начина, по който през нея поетизира ежедневието. Обичам и материала, от който са направени ... |
|
|
В Наведнъж са събрани негови произведения от този дълъг период от време. Период, в който авторът се наложи и като един от най-самобитните гласове в съвременната българска поезия, и като професионалист в областта на рекламата."Наведнъж са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога - Непукистика. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и Българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и ненавистта като отговор на всичко, което ни заобикаля. Препоръчва се да се четат накуп." ... |
|
|
В свят, в който затрупаната от сняг природа крие от човешките очи своите тайни, Дървеният костюм ни повежда по следите на една история, която никой не иска да разкаже докрай. В безлюдни села, сред хора, останали в периферията на живота, един труп без име става причина за абсурдна и зловеща одисея. През студа, мълчанието и мнимата загриженост на властта, Милко Корабов и неговият непоклатим спътник, художникът Статулов, ще трябва да разберат не само кой е починалият, но и какво всъщност значи да си жив. Сурова, пропита с черен хумор и пронизваща тъга, тази история е портрет на една реалност, която уж всички познаваме, но ... |
|
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
Или как се сприятелих с един комар."Не е лесно да се напише колекция от пандемична проза, която въпреки тематиката си да се чете с лекота и увлечение. Иван Димитров се справя с това предизвикателство - в разказите му има шепа хумор и малко драматизъм, щипка абсурдизъм, но и социална ангажираност. Отчасти художествена фикция, отчасти публицистична хроника, този сборник е свидетелство за един период, който не бива да забравяме." Мартин Колев "Книга, на чието дъно жужи неутолимата жажда за контакт. Пък бил той не съвсем човешки. Бзззззззззз." Надежда Радулова Иван Димитров е писател, драматург, ... |
|
|
Виж ме: силна и свободна е поетична колекция, създадена от екипа зад която стоят усилията на фондация Emprove. Стихосбирката отразява преживяванията на първата българска общност от жени, преодолели насилие в миналото си - Жените Survivors. Жени, поели към промяна и нов живот.. Вместо срама и социалното табу пред тази тема те избират да превърнат личните си истории във вдъхновение чрез изкуство."Тази книга не разказва истории отдалеч. Тя говори отблизо - с гласовете на жени, които са решили да се заявят чрез поезия. В нея има гняв и тишина, смях и страх, но най-вече - решимост да се върви напред. Виж ме: силна и ... |
|
|
Това е първата подобна книга, посветена на живота и творчеството на Маргарита Младенова - разказани от самата нея. Това е автобиография под формата на разговор, в която става дума за детство, образование, артистични предизвикателства, живота и пътешествията на десетки представления, срещи с учители и ученици, сънища, себенадмогване и преодоляване на всевъзможни изпитания в името на една дългогодишна любов и отдаденост - към театралния спектакъл и към правещите театрални хора."Познавам Маргарита Младенова (или Грети, както я наричат всички - студенти, актьори, режисьори, сценографи, сценични работници, композитори, ... |
|
|
Тиха логика на Светослав Тодоров е сборник от кратки разкази, често на ръба на експерименталната поезия. Тодоров е най-добре познат като журналист, редактор и анализатор за местни и чуждестранни издания (Капитал, Дневник, ВИЖ, Boyscout, Balkan Insight). Встрани от писането на български и английски, той е и дългогодишен организатор на музикални събития. Някои от разказите му са преведени на сръбски, хърватски и словенски."Книга-компас за моменти на неспокойствие, която не дава решения, но предлага компания." Стефан Иванов "Сборник от хипнотични състояния, изградени от нишки на всеобхватна сетивност." ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
"Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко - през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието. Трудността му прилича и той напуска с лекота зоната си на комфорт - понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос. Целта - да стигне на всяка цена до корена на ... |
|
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова, редактор ... |
