"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
Изданието излиза в луксозната поредица Божествен дух на издателство Захарий Стоянов с превод от немски език на Любомир Илиев или Валери Петров. ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мирознание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. В този том, драги читателю, ти предстои среща с безсмъртния Пушкинов роман в стихове "Евгений Онегин". Откакто през 1894 г. Иван Вазов превежда няколко строфи от втора глава, романът има ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
