Казвам се Коте, но всъщност съм кученце. "Котките са самостоятелни - каза ми мама, когато бях малка. – И ти трябва да бъдеш самостоятелна!" Така твърдеше мама, но аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Опитвах се да говоря с птиците, потърсих и компанията на лоса. Всички горски животни обаче ми обръщаха гръб или ме пъдеха. Избягвах и хората, защото мама ме беше предупредила, че не бива да им се доверявам. Но един ден срещнах човек на име Пор и той ми заяви: "Това е краят на самотата". Куче на име Коте е история за необичайно приятелство, което дава смисъл и посока на две самотни души. Тя ни ... |
|
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Куче на име Коте среща коте е история за приятелство, което надхвърля страховете. Защото: Приятелите даряват топлина. С тях не ни липсва нищо - абсолютно нищо."Аз съм куче на име Коте. Щастливо куче съм, защото си имам приятел на име Пор. Ценностите ни са свободата, приятелството и обичта. Не желаем зло никому и затова с удоволствие приехме в нашата групичка и едно коте. Дали в сърцето на най-добрия ми приятел все още има достатъчно място за мен? - питах се. Дори и да сме четирима, шестима или стотина, обичта ми към теб няма да се промени - увери ме той и ми го доказа." Из книгата Томи Контио (р. 1966) е ... |
|
|
Мъдрият бездомник Пора, неговото куче на име Коте и котето, което се казва Куче, решават най-сетне да открият свой собствен дом. Как ще намерят къде да заживеят? Забързани, загледани в себе си, ние отминаваме с безразличие нелицеприятните обитатели на града. Тази книга ни напомня, че дълбоко в себе си всички имаме сходни копнежи и емоции. Без значение как изглеждаме и дали миришем на пушена херинга. Куче на име Коте копнее за дом е история за обичта, приятелството и насладата от малките неща - пламъчето на свещта или аромата на цветята. Томи Контио (р. 1966) е един от най-известните съвременни финландски поети. ... |
|
|
"Така е приятно, когато е лято и слънцето пак е със злато налято. В големия двор петел кукурига. – Добре, де! - Слави прозина се. – Стига! Протегна се сладко и щом се събуди, някакъв гъдел щастлив го учуди. Усети внезапно, че е вече голям и трябва да пази животните сам, грижливо през летния ден да обходи големи и малки - от всички породи." Из книгата ... |
|
|
"Октомври беше умно мълчаливо момиче с мигли, дълги като класовете на есенната пшеница."Можем ли да бъдем научени на емпатия? Колко е важна емпатията и как ни влияе, е темата, която разглежда "Момиче на име Октомври". Докато момичето разказвач преминава през живота, без да осъзнава как дори най-малките спомени, разговори и реплики могат да окажат влияние върху големия и непознат свят, героинята от заглавието, Октомври, е винаги там. Докосването до света вече не е само абстрактна идея, а конкретно действие, което разкрива как всичко, което правим, влияе на света около нас. Поднесена с лекота, но и ... |
|
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
|
В новата си книга „Името на злото. Критика на социалната действителност" Велко Вълканов е включил преди всичко свои статии, писани през последните три-четири години. Те са посветени на злото, чието име е капитализъм. Отношението към злото е силно критично. Именно в капитализма се коренят, според автора, всички бедствия, сполетели България в годините на така наречения преход. ... |
|
|
Повярвай в невъзможното. Забавната история на хо, хо хо! ... Предстои ви да прочетете истинската история на Дядо Коледа. Това е история, която ще ви докаже, че няма невъзможни неща. Но ако сте от онези хора, които вярват, че някои неща са невъзможни, най-добре веднага оставете тази книга. Тя със сигурност не е за вас. Защото тя е пълна с невъзможни неща. Все още ли сте тук? Добре. Тогава да започваме... "Момче на име Коледа" е приказка, изпълнена с приключения, сняг, отвличане, джуджета, още сняг... и едно единадесетгодишно момче, което не се страхува да повярва в магията. "Мат Хейг прави Коледа отново ... |
|
|
"Вечерта започна като фарс и завърши с трагедия." Едно весело парти на Първи април, организирано от собственик на популярно издателство, събира на Лов за съкровище писатели. Сред поканените е и главен инспектор Макдоналд от Скотланд Ярд, критикувал уменията на някои писатели на криминални романи. Всички гости крият самоличността си под псевдоними, подбрани сред големите имена в английската литература. Когато един от гостите е намерен мъртъв при подозрителни обстоятелства, Макдоналд поема разследването на загадъчната смърт. Сред бъркотията от истински и подвеждащи улики, шифри, ребуси и фалшиви имена, Макдоналд ... |
|
|
Младият автор е избрал за начин на общуване с читателите научно-фантастичния жанр, така предпочитан от широката аудитория и за съжаление малко застъпен в българската литература. Освен, че е рискувал с него, Мартин Колев се е справил блестящо, защото разказите му не отстъпват по качество на фабулата и изказа не само на класиците в жанра Светослав Минков и Любен Дилов, но и на такива от световна величина като Рей Бредбъри или Робърт Шекли. ... |
|
|
Джулиън е малко мишле, което предпочита да прекарва време само със себе си. Така или иначе в гората дебнат твърде много опасности, а намирането на приятели е трудно занимание. Един ден във входа на мишия дом се заклещва главата на лисица. Джулиън ще трябва да излезе от уединението си, за да се спаси от лисичата захапка.. Но дали, за своя изненада, малкото мишле няма да намери тъкмо това, от което е странял - добър приятел? Джо Тод-Стантън (автор и на Тайната на черната скала ) успява да облече в думи и илюстрации една голяма история, побрана в малка миша дупка. С характерния си стил на рисуване, той създава ... |
