Защо приятелите са приятели? Лисичето Фиги и мечокът Джеферсън ще ви покажат. Истинските приятели играят заедно и винаги си помагат. Истинските приятели споделят радости и тревоги. Истинските приятели прощават от сърце."Един ден мечокът Джеферсън и лисичето Фиги вървяха бавно през гората, огряна от есенното слънце. – Джеферсън, искам да те питам нещо - обади се Фиги. – Ние приятели ли сме? – Аха! - каза Джеферсън. – Приятели сме. Аз съм твой приятел, а ти си мой приятел. – А за какво са приятелите? - попита пак Фиги. – Ами... - Джеферсън се замисли. – Приятелите си играят заедно." Из книгата ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Новата книга на Олег Торсунов - признат лидер в сферата на психологията и практиките на личностно израстване е посветена на развитието на семейните отношения. Авторът влиза в ролята на приятел, който дава на читателя доверителни съвети и помага в избора за верен курс на поведение в личните взаимоотношения. В книгата са намерили място различни отношения и практически задания, концентрирали в себе си мъдростта на културата на изтока и запада. Това е книга, от която ще научим какво е семейна карма и какво да правим с нея, как да не се намразим един друг, как да долетим до златната ни сватба и как да станем привлекателни, ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
"- Хенри? – изкрещя мисис Хъгинс. – Всичко наред ли е? - Да, всичко е идеално – извика Хенри на свой ред. Не можеше да разбере защо майка му винаги си мислеше, че нещо ужасно се е случило с него, при положение че никога нищо такова не ставаше. – Това е просто Рибси. - Рибси? – майка му звучеше вбесена. – Хенри, ще ми кажеш ли, моля, какво става? - Опитвам се – отвърна ѝ Хенри. Рибси започна да вие по-силно. Хора започнаха да се струпват около телефонната кабина, за да видят какво се случва. - Мамо, намерих едно куче. Със сигурност ми се иска да го задържа. Той е добър и аз ще го храня и ще го къпя всеки ден. ... |
|
|
Черната книга е дълбоко духовно произведение, което отвежда читателя на вълнуващо пътешествие из лабиринта на човешката душа и мистериите на живота. Съставена от 366 медитации - по една за всеки ден от годината - книгата предлага вдъхновение и прозрения за всички, които търсят смисъл и осъзнаване. Тя съчетава древни мъдрости, извлечени от световните традиции, със съвременни философски и духовни размисли, правейки я едновременно универсална и лична. Целта на книгата не е просто да информира или забавлява, а да провокира размисъл и вътрешна промяна. Чрез поредица от ежедневни текстове, книгата представя същностни теми като ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
Книгата включва негови духовни размисли за упованието и надеждата в Бога в периоди на изпитания и житейски превратности. Насърчен е да напише тези духовни упражнения от самия папа Йоан Павел II, който отбелязва в уводните думи към книгата: "Пожелах в хода на Големия юбилей да се отдели специално място на свидетелството на хора, които са страдали заради вярата си, заплащайки със своята кръв принадлежността си към Христос и към Църквата или посрещайки храбро безкрайните години затвор и други лишения от всякакъв вид. Именно такова свидетелство Вие споделихте с нас с топлота и вълнение, показвайки, че през целия човешки ... |
|
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
