История во кратце о болгарском народе словенском

Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше (за това). И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме, сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски в своя летопис пише така: "От шестия син Иафетов - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз: обаче някои не се съгласяват; едни (казват), че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други (казват че) от Догорм, брата на Рифат; а трети (казват че) от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа."

А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава.

В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: "И дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 (986 преди Христа) и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая (земя) Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик . А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 (=723 преди Христа), се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя ; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе (земята) на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически."

За това свидетелстват древните летописи: Буфиер франзиский, георграф , говори: "Където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик сега се зове Славония". И пак Бароний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика , сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарский посред Болгария. И пак унгарския летопис говори така: "Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан."

Тук Скарг отстъпва малко от Барония, за древността на нашия славянски народ говори така: "Даже до тази година беше възможно да се съмняват какъв е този народ, който се нарича слави или склавини, или словене, или болгаре, или беми, за тях се споменава в летописите отпреди няколко столетия, като че и са се заселили в Тракия близо до Константинопол и гърци и далмати, и в други страни, даже до Панония и Иллирия, дето сега е венгерската земя, но и до тази година като идваме и като четем французките летописи, не можем да се съмняваме, че тези народи са наши: полски чешки, руски, словенски, болгарски, харватски, далматски и прочие. Понеже немците и до сега наричат чехите "бенами", и това е името на техния вожд - Лион. Приемаха за начален този народ, и нашият, рече, такова подобно име имаше. И за удобство се разбра, че от тези страни произлизат тези народи, дето сега е полската, чешката, руската и московската земя, даже до Волга - от нея (са произлезли) волгаргите или както се наричат болгари; и там, в източните страни дето се умножиха, тук отново отчасти се върнаха тия народи в първото свое поселение. Сиреч: когато бяха изгонени от Трояна кесаря , дойдоха в Русия. По времето на Уалента се завърнаха, искащи своето отечество и колко войни водиха с гуните, които сега се наричат венгри, показвайки древните свои, (полстии) предели; и съседство имаме с тях". Това пише Скарг."
От автора

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Съдържание
Предисловие
История во кратце болгарском народе славенском
За татарите
За цимбрите
За Мосох, прародителя славянобългарски и за племето му
За Иллирик, първия български крал
За Бладилий, втория крал иллирически
За Колад, третия крал иллирически
За Брем, четвъртия крал иллирически
За Болг, петия крал иллирически
За Лил или Ладо, шести крал българский
За Перун или Пеперуд, крал български
За Александър Македонски
За Троян, римски кесар
За великия Константин и Ликиний
За Константин, син Константинов, и за Ликиний, син Ликиниев
За Уалент, римски кесар
За Ахолий, епископ Тесалонитски
За Теодосий Велики
За малкия цар Теодосий
За Анастасий, гръцки цар
За Юстиниан Първи, гръцки цар
От друг летопис за българските князе, лето господне 428
От друг летопис за Константин Погонат, гръцки цар
За Юстиниан, син на Константин Погонат
За Филипик, наричан Вардан, гръцки цар
За Артемий, гръцки цар, лето господне 713
За Константин Копроним, гръцки цар
За свещеномъчениците, които бяха убити в България, триста седемдесет и седем
За Маврикий, гръцкия цар, и българския Вукич
За Фока мъчителя, гръцки цар, в България Вукич
За пророчеството на Хозроя, персийския цар, за гръцкия народ
За Ираклий, гръцки цар, в България Драгич
За Арманд, епископ Траержиески
След смъртта на цар Ираклий дойде неговият по-голям син Константин Трети, бе отровен от мащехата си Мартина, едва четири месеца царува
За Константин Погонат, гръцки цар, на българите Обрат
За цар Юстиниан Втори, в България княз Батуя, син Обратов
За Батуя, български княз
За Тривелий, български княз
За Филипик, гръцки цар, Моисей Български
За Лъв Исавър, гръцки кесар, и Моисей, крал български
За Асен Велики, Български
За Константин и за Таган, български цар
За Телерик, български цар
За Лъв Четвърти, гръцки цар
За Кардан, български цар
За Корун Велики, български цар
За Никифор, гръцки кесар
За Михаил кесар и за Крун, български цар
За Михаил Балбо, кесар, и за Зок, български цар
За Богарис, български цар, и за неговото кръщение
За Кирил Философ
За Тома Отстъпника
За Петър Куфар
За посланието на българския цар до папа Николай
За посланието на гръцките кесари Михаил и Василий до българския цар
За Осмия събор, който бе по времето на Василий Македон в Константинопол и по времето на българския Михаил и немския Лудовик
За прението на гърците с латините за българите
За славянската азбука и за Кирил
За Лъв, гръцки кесар, и Симеон, български цар
За Петър, български цар
За Борис Втори, български цар
За Давил, български цар
За Самуил, царя български, и за Василий и Константин, гръцки кесари
За Романа или Радомира, български цар
За свети Владимир, български цар
За Владислав, български цар
За гръцките царе, които владееха България
За Михаил, Константинополския патриарх, и за Лъв, Български архиепископ
За Михаил, гръцкия цар, и за Долиян, български цар
За сърбите и каква кралска корона получиха
За кесар Алексей Комнин Първи и за Йоан-Асен Втори, 75 български цар
За Кало-Йоан, гръцкия цар
За Исакий Ангел. През неговото време бе превзет Цариград
За турците и как дойдоха в източните страни
За Калоян, българския цар
За превземането на Цариград от римляните заедно с французите, немците и вендеците в лето господне 1204
За Йоан Дука Ватаци, гръцки цар
За Асен Трети, български цар
За Теодор Ласкар и за Михаил Палеолог, гръцки царе
За Михаил Палеолог, гръцкия цар
За Владислав, български цар
За Кало-Йоан, български цар
Повест за Света гора, как дойдоха и я плениха
Повест за Зограф, български манастир
Прение на Свети Тома с римляните
За Андроник Палеолог, син на Михаил Палеолог
За Михаил, български цар
За Михаил Палеолог Втори, гръцки цар
За Андроник Втори Палеолог
За турските царе
За Йоан Кандикозин и Йоан Палеолог, синът на Андроник
За Александър, български цар
За Йоан-Шишман, царя български
За Сигизмунд, угорския крал
За Баязет, турския цар
За Иозум Муслуман и Муса, неговия брат, турски царе
За Мурат Втори, турски цар
За Георги, българския цар
За Георги Арбанас, наричан Скендер
За Мехмет, турски султан
За гръцките царе
За Селим Втори, турски султан
За второто разорение на България
За Мустафа Трети, турски султан
За сръбския род и за князете му
Второ родословие