"Незабравими учителю, скъпи приятелю, Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване. Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са ... |
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
|
Всеки родител иска да остави на децата си най-доброто, което е постигнал. А най-доброто е мъдростта, която сме събрали. В тази книга се крият най-важните завети, които може да оставим на нашите деца, за да бъдат те по-добри и смислени хора. Завещайте им ги! Христина Коемджиева е автор на пет книги като настоящата е шестата ѝ книга. Тя е завършила право и педагогика, а интересите ѝ са в областта на философията, политологията и гражданският активизъм. Мечтата ѝ е да преподава в училище и да бъде поне малка причина децата ни да живеят в един по-добър свят. ... |
|
17-те начина, по които децата манипулират родителите си и как може да се справите с това? Ако детето ви непрестанно манипулира вас и другите, с цел да получи каквото иска, то този проницателен и практичен наръчник е чудото, което сте чакали толкова дълго. Авторът е семеен психолог с дългогодишен опит, който посочва конкретните начини, по които децата манипулират останалите, и обяснява как да ги обезвредим веднъж завинаги. Книгата е написана в лесен и разбираем стил с множество примерни ситуации, които са познати на всички родители. Обособяват се седемнадесет често срещани модели на поведение, сред които: Емоционално ... |
|
Антологията подбира най-ценното от класическото наследство на Васил Ив.Стоянов, Стоян Дринов, Цоню Калчев, Ран Босилек, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Дора Габе, Калина Малина. Антологията е предназначена за широк кръг читатели, за всеки, който търси детето у себе си. ... |
|
За силата на връзката майка-син. ... В нашето забързано ежедневие надали всеки мъж се е замислял, че е формиран от жена - от своята майка, и надали всяка майка на момче си дава сметка, че от нейните действия и отношение зависи в огромна степен образът на бъдещия мъж. Самостоятелен, отговорен, решителен - или пък слабохарактерен, зависим, бягащ от задължения. Книгата на Вероник Моралди показва какво огромно влияние имат майките върху емоционалния, социалния и сексуалния живот на синовете и как понякога прекалената обсебеност от страна на майката и точно противоположната прекалена незаинтересованост са еднакво пагубни за ... |
|
И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания – емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката, зрителите и слушателите. Непрактични, мечтатели и бохеми, двамата ще бъдат винаги с мен, винаги с приятелите, на които щедро се раздаваха. Николай Константинов ... |
|
"Книгата е насочена към широка аудитория - деца, родители, педагогически специалисти, дори психолози и логопеди. Изданието съдържа информация, която може да се използва от читатели на различни възрасти и да се адаптира според професионалната дейност на различни специалисти, работещи с деца. От позицията на изследовател на изкуството, арт терапевт, педагог, родител и предприемач реших, че си струва заедно със сина ми Йордан да поднесем една нетипична среща със света на парите по начин, близък до моите професионални компетенции и неговите интереси в областта на финансите и технологиите. Редовете, които предстои да ... |
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
(Не)верните вярвания за възпитанието. ... Не искаме да излезем от Матрицата, защото ще станем свободни. Ще се наложи да пораснем, ако излезем, или по-скоро обратното, ще се наложи да излезем, ако пораснем. А така няма да се грижат за нас. Свободата е най-голямата отговорност. Тя иска смелост и сила. А всъщност ние всички сме бебета с дефицит на грижа. Затова искаме да сме несвободни и слаби - за да си дополучим грижата. Вместо нея обаче получаваме менте-грижа, менте-свобода, менте-живот. А Матрицата се грижи да подменя истината със заблуди. Единствената възраст, в която имаме шанс да вкусим от истината, е детството. Но ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |