"Аз умрях през лятото на 2007 година. Това беше през месеца, в който навърших петдесет и девет години. Паднах от скала в околностите на манастира Ципова, недалече от река Днестър. И тогава, в тези мигове между живота и смъртта, по-точно между смъртта и живота, ми се яви тази книга: отначало я видях цялата, за част от секундата! - сетне в течение на времето тя започна да ми се разтваря страница подир страница, фраза след фраза, дума след дума, и така в целия си обем! В тези минути на дъното на пропастта аз видях, сякаш под светлината на прожектор, някакви мъже, жени и деца, събрали се около мен, за да ме окуражат, да ... |
|
|
Натрупани страсти и внезапни метафори клокочат в гърлото на стихотворенията и избутват нагоре думите и образите. Усещането е, че поезията на Николае Опришан е толкова гъсто и динамично заредена с образи и състояния, че авторът - съзнателно или не, се опитва да ги изведе навън, а те в някаква по своему подредена безредна се трупат пред вратата, докато се разберат коя първа да изскочи навън. Така мащабното платно, което авторът тъче или по-скоро бродира като средновековен създател на гоблени, става още по-ярко, бодовете са плътно един до друг, като плътна езерна вода през пролетта, наподобяваща онези мистични води на ... |
|
|
"Автоимунно" е отличена от Съюза на румънските писатели с наградата "Книга на годината" през 2013 г. ... Автоимунно е книгата, с която Йоана Николае се завръща към поезията след дълго пребиваване в полето на романа и детската литература. Докато предходните ѝ книги - Северът, Вярата и други, възторжено приети от критиката, са фокусирани върху възкресяването на отминалото време (на детството) и пространство (на трансилванския север, където е родена), в тази нова нейна книга интересът се приплъзва към непосредствената биографична случка и към фундаменталните въпроси, свързани с пребиваването ни на ... |
|
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
|
"Не се доверявай на никого. Не споделяй с никого. Доносниците са навсякъде." Румъния, 1989 г. Седемнайсетгодишният Кристиан Флореску намира начини да избяга от ограниченията зад Желязната завеса - със своя дядо слушат тайно забранени радиостанции като "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", разказват си опасни политически вицове, а самият той мечтае да стане писател и да учи философия в университета. Но момчето, като повечето румънци, не може свободно да следва мечтите си. Хванато е заедно с милиони свои сънародници в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае ... |
|
|
Второ издание. ... Защо са наричали Чезаре Борджия отровения отровител? Прилича ли реалният английски крал Ричард III на героя от драмата на Шекспир? Кой влиза в историята като генерал, а се превръща в палач на народа си? Какъв е смисълът в бързата екзекуция на Чаушеску? Какво направлява Пол Пот, докато налага геноцид в страната си? Как Мао Дзедун превръща милиони китайци в безсловесни роби, които сляпо следват божествената му аура? Диктатори, превърнали се в божества за своите поданици, тирани, изгубени в собствените си нереалистични идеи. Тази книга разглежда скритите извори на идеите и действията на тези хора и ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
"През пролетта на 1987 година в една от класните стаи на 111 -о училище на улица Стоян Милитару, момченце на седем и половина става от чина си и видимо неспокойно се отправя към бюрото на другарката Поп. Другарката Поп е дебела, прическата ѝ винаги е по модата, носи зелена риза с буфан ръкави и притежава впечатляващи мустаци. Момчето е дребно за възрастта си и изключително слабо. Стаята мирише на терпентин, паркетът изглежда влажен, над чина има портрет на другаря Николае Чаушеску, а до него стои знамето на Социалистическа република Румъния. Децата тъкмо са изпели химна на Републиката и в стаята е настанала ... |
|
|
"Най-хубавият роман на всички времена" - свръхиронично заглавие на книга със свръхиронично посвещение: "Тази книга е посветена на мен. Цял живот съм искал да напиша такава книга. Жалко, че не стана по-хубава!". Напълно в стила на един от най-скандалните, но и най-обичани съвременни румънски писатели, който постоянно преекспонира собствената си персона в социалното пространство и превръща хиперболизацията на своя Аз и Свръх-Аз в основна линия на творческо и обществено поведение. "Най-хубавият роман на всички времена" е последната част от трилогията, посветена на комунистическия диктатор ... |
|
|
Творчески портрети с 263 цветни и черно-бели илюстрации. ... Книга трета от поредицата "Пантеон" е израз на почитта ни за безкористното дело на световния интелектуален елит на епохата. Излъчваното сияние около имената на тези първенци на духовната култура от различните народности е сиянието на дълбоката ни признателност. С това изпълняваме своята мисия - вграждането на имената им в Пантеона на българската културна история. Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание - с поглед, насочен навътре - са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят ... |
|
|
Двамата е многопластов и увлекателно написан роман. Читателят ще бъде дълбоко заинтригуван от маскираната като детективски роман драматична история на една млада жена, попаднала в безизходния капан на социалната си прослойка. Именно нейният отчаян бунт срещу стария обществен ред ще предизвика поредицата от събития, които ще донесат повече въпроси, отколкото отговори; повече сверявания със собствения морален компас, отколкото присъди. Поетичен текст със силни послания и осезаема трансцеденталност, написан от майсторското перо на румънския класик Ливиу Ребряну. ... |
|
|
Ако французите имат Шарл Перо, немците - Братя Грим, а датчаните - Андерсен, много поколения румънски деца израстват с приказките на Петре Испиреску, още повече че те са не по-малко интересни и вълнуващи от творбите на прочутите му събратя по перо. На страниците на книгата оживяват царе и царици, принцове и принцеси, смели юнаци, чудно хубави самодиви, змейове и змеици, многоглави лами, вещици, омагьосани животни и всякакви други чудати и незабравими герои. Потопете се в този магичен свят, където доброто винаги побеждава злото, истинската сила се крие в смелото и чисто сърце, а най-голямото богатство е любовта. ... |
