Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им. Двадесетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка ѝ, нито сестра ѝ, нито баба ѝ осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по- ... |
|
|
От авторката на Дъжд от глухарчета и Песента на чучулигата. В малкото английско село Тилшъм на морския бряг животът на наскоро овдовялата 63-годишна Наоми е на път да се промени. Тя силно желае да скъса с предишното си аз и да започне начисто. И съдбата я среща отново със старата ѝ любов Елис. По-голямата ѝ дъщеря Марта има други планове за майка си. Според нея тя трябва да уважава паметта на покойния ѝ баща, да остане сама и да се премести по-близо до децата си. Трябва ли Наоми да пожертва щастието си, за да запази спокойствието в семейството си? Дали жертвите, които е правила в миналото, не са ... |
|
|
От авторката на "Дъжд от глухарчета" и "Песента на чучулигата". Годината е 1939. Красивата и млада писателка Ромили Темпъл се завръща в Айлънд Хаус, след турне за популяризиране на най-новия си роман. Мъжът, когото обича, Джак Деверо, макар и на възраст, е един от най-ухажваните джентълмени. Атрактивната семейна двойка е необичайна и привлича много внимание от местните хора. Неочаквано, Джак умира и оставя странна молба към Ромили в завещанието си: да сдобри децата му за седем дни. Кит, Артър, Хоуп и осиновената Алегра - децата на Джак, са с бурни и избухливи характери, всеки има своя страст и са ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
"По-лесно е да напишеш стихотворение, отколкото разказ, а да не говорим за роман. И това е така, заради чисто техническия детайл със свободното време, търпението и волята за работа часове наред. Същевременно, стихотворението е по-въздействащо, да кажем, от есе (или поне така смята авторът). Стихотворението може да застане почти както си иска, може да бъде свободно, сковано или бледозелено. Ето защо тази книга е пълна със стихотворения, които можеха да бъдат разкази, лекции, речи и статии. Много от тях всъщност са упражнения на мисълта, възникнали от случайни реплики в приятелски разговори." Владислав Христов ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
Приказна повест. Имало някога едно селце, в което хората живеели задружно. Назар - синът на пчеларя, помагал не само на баща си, но и на самотния стар ковач. Преди години внучката му Василина отишла с приятелки на полето, за да си изплете венче от глухарчета, и сякаш потънала вдън земя. Назар се зарекъл да открие момичето. За да изпълни обещанието си, младежът трябвало да отиде във вълшебния свят. Там се срещнал със стария вълшебник и красивата му дъщеря, в която той познал Василина. На Назар се наложило да премине през много изпитания, за да помогне на омагьосаното момиче и да разгадае тайната на полето със златни ... |
|
|
В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
|
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
