"В тази малка книжка са събрани десет интересни истории от Бургас, които ще Ви накарат да се усмихнете, да се замислите и даже да преоткриете едно чудно място, с един пуст плаж, които скоро ще влязат в пътеводителите на града. Като четвърто поколение бургазлийка за мен е съществено да се пише за очарованието на морето, за семейните ценности, както и за другите позабравени ценности. Приятно четене!"Авторката Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
|
|
Имаме поща! Нотичката МиРая ни е написала писмо от далечната долина Ухото на Света и отваря вълшебен прозорец към своя приказен свят. Ще се запознаем с братята и сестрите ѝ, ще надникнем през прозорците на любимото им училище Вила Синколина, ще се качим по нотната стълбица чак до короната на високото дърво и заедно ще слушаме песента на птиците. Ще събираме звуци и шумове в гората. Писмото на нотичката Ми е пътувало толкова отдалече и носи приятелство. Ще ѝ отговориш ли? Илюстрациите са дело на Ина Христова. ... |
|
|
"Боляринът се запъти към двореца, а Иван полегнал още на печката и казал: - По заповед на щуката, да стане на минутата - тръгвай, печке, към царския дворец! И тя се понесла по пътя. Царят попитал къде е Иван, а той му казал, че идва след него. Погледнал царят през прозореца и възкликнал: - Що за чудо е това? Излязъл на балкона и му казал: - Иване, имам оплаквания срещу теб. Много бели си направил на хората! - А те защо ми се пречкаха! - отговорил мързеланът." Из книгата ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
|
"Тази книга не обяснява страха от летене. Не го затвърждава, нито го отрича. Вдишва го дълбоко и после го издиша. А след това го обича очи в очи. Измагьосва му приспособления за меко приземяване. И - след цялата тази романтична процедура, подобаващо нежно го хваща с два пръста и го мят през прозореца на самолета. После си слага един парашут на гърба и скача. Забравя за въженцето. Такава си е. Пада на меко обаче. Познайте върху кого." Кристина Станкова "Пише мъдро, а е млада до небето. Скоро идеята какво би подхождало като визия към стиховете ѝ, сама ми кацна на рамото. Така я видях и усетих - 5- ... |
|
|
Всяка прилика с действителни лица и събития, е напълно случайна и не е търсена умишлено, но всеки, който прочете книгата "Купи ме" ще разпознае както ситуации, така и лица от прехода. В "Купи ме" има и убийства, и специални служби, и разузнаване, политика и власт. И любов, разбира се, примесена със спецврътки. "Тази книга, написана от стария ми приятел Валенто (Сава Севън), няма да изхвърля през прозореца на бързия влак, напротив, заслужава моя стих... През прозорец на бързия влак аз изхвърлих криминален роман от някакъв кръгъл глупак. Взех китарата и я прегърнах по мъжки да разкажа за какво ... |
|
|
Гошко Испанецът е четвъртата книжка от поредицата Разкази за моето дете преди целувката за лека нощ на авторката Елена Х. Мунова. Гошко Испанецът съдържа девет отделни разказа с цветна илюстрация към всеки от тях. Разказите в книжката са актуални за мисленето на детето днес, представляват великолепна смесица от житейска мъдрост и прозрения, облагородени с много топлота и милосърдие, олекотени с превъзходно чувство за хумор и предадени на добре познатия на всеки човек по света език на детството."B кухнята се носеше сладкото ухание на палачинки с шоколад. Калоян, изгубил всякакъв апетит, гледаше унило през прозореца. – ... |
|
|
"–Ку-ку, ку-ку, ку-ку - изпя няколко пъти дървеното часовниче над леглото и млъкна. Мама се навежда над Катиното креватче, погалва Катето по бузата и казва: – Спи, детото ми, спи! Едната ръчичка на Катето държи новата кукла Фифи, която вчера заран ѝ подариха, другата е под завивката. Мама угасва лампата и излиза на пръсти. Катината ръчичка се отпуска и Фифи се изплъзва от пръстите ѝ. В стаята е полутъмно. Спи земята, спи стаята, спи Катя, спи Ваньо, спят всички и всичко. Всичко ли? Не, не. Ето виж: тихичко се промъква през прозореца един лунен лъч - син като копринена жица, движи се тук-там и спира до ... |
