Не бъдете роб на бизнеса си. Превърнете го в машина за пари. Стандартното счетоводство използва следната (грешна) логика: Приходи - Разходи = Печалба. Проблемът с нея е, че бизнесите се ръководят от хора, а хората невинаги действат логично. Прибери първо печалбата е метод, създаден от Майк Микалоуиц след като първите му две компании фалират - не минавай и ти по този път, за да се научиш. Докато търси нов подход към управлението и фирменото счетоводство, предприемачът открива, че е възможно уравнението да се обърне: Приходи - Печалба = Разходи. Системата на Микалоуиц се използва от десетки хиляди компании в САЩ. Тя не е ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
|
"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
|
Балканският полуостров през първите десетилетия на миналия век - съдбите на героите се срещат в свят, изпълнен с религиозни табута, суеверия и вкаменени морални норми, между бежанските пътища на Албания, неукрепналата все още България и модерна Турция на Кемал Ататюрк. Едновременно с този драматичен сюжет, пронизан от болка, но осветен от свободата да обичаш и да бъдеш обичан, една съвременна жена води вътрешен диалог с предците си, за да си обясни емоционалните, етичните и личностните решения на онези, чиято кръв тече във вените ѝ. Така, споена от два паралелни сюжета, свързани един с друг, но отдалечени във ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни за ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |
|
|
Съдбата е змия, която е толкова гладна, че поглъща сама себе си. Вътрешната кутия отваря външната, докато външната отваря вътрешната... Безсмислени изрази или предсказания, произнасяни в транс от оракули, родени от въображението, мистериозни срещи и фантастични ситуации, оформящи кръг на родово проклятие около баща и син... Умовете им се лутат между вечните истини и илюзии и приказката за съдбата. Пророчески текст свързва пътешествието им в реалния свят с нещо, което се е случило преди сто и петдесет години. Фантазиите са се вдигнали на бунт срещу създателя си. Защото се е появил жокер... Жокерът е различен. Той не е ... |
|
|
Каю има много играчки, които разхвърля из цялата къща. Мама го вика да хапне от любимия шоколадов крем, но първо трябва да прибере всичко на мястото му. Родителите на малчугана се държат спокойно, но твърдо и Каю, колкото и да не му се иска, трябва да сложи в ред богатствата си и чак тогава да се наслади на вкусотията. Татко също не му оставя възможност за избор, но пък му предлага нещо приятно и полезно, което да направят заедно... Книгата е чудесна илюстрация на правилния поведенчески модел в семейството, където всеки си изпълнява задълженията, уважава желанията на другите и всички си помагат. Така в компанията на ... |
|
|
"В последните десетина години много източни бойни изкуства навлязоха в нашето ежедневие. Появиха се школи и клубове с екзотични източни наименования. Създадоха се асоциации и федерации с национално и международно звучене. Вече почти няма човек и у нас, който да не е чувал за джудо, карате, айкидо, тай куон до или УШУ. Много хора са чували вече и за Тайдзицюан (Тай Чи Чуан). Надявам се, че тази книга ще намери своите читатели не само между тях, но и в лицето на всички, които някога са се замисляли за смисъла на своя живот." Валери Иванов ... |
|
|
Балчо Нейков е от първото поколение българи, които във вече Свободна България започват да осмислят тогавашното близко минало - поколението на Иван Вазов и Захари Стоянов. Той има неподражаем исторически усет - проявява интерес към всичко, което заслужава внимание, което трябва да се чуе и проучи, да се запомни и предаде на поколенията. В записките си Нейков дава ценна информация за ранната биография на Стефан Караджа, както и за живота, съдбата и борбата на българите изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Нещо повече: той разкрива съдбата на българите в руско-турските войни, разказва за ... |
