"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица ... |
|
"Няма да шикалкавя. Книгата "Жмичка" е събитие в културния ни живот, тя не просто ми хареса, разтърси ме, накара ме да я прочета два пъти за три дена. Отдавна не се бях сблъсквал с толкова изповедно, човешко, емоционално и проникновено повествование..." Георги Цанков Георги ник'Колов е роден в Масларево, Великотърновско област. Следва в Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов. Изключен е по време на Унгарските събития. Завършва "ВИТИЗ" и играе в театрите в Пловдив, Русе и в Народния театър "Иван Вазов". Има роли в киното и телевизионния театър. Автор е на няколко ... |
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
|
Двайсет и четири разказа, изтъкани от спомени, сънища и фантазии и родени от индивидуални представи за опустошително земетресение - зловредни дървета, тайни желания, маймуна престъпник, леден човек, загадъчна празна кутия, безконечни тъмни коридори, - в които героите търсят пътя към своя истински аз. Дали по време на сърф ваканция на Хаваите, любовно изгнание в Гърция, случайна среща в Италия, или в желязната хватка на ежедневието, героите на Мураками преодоляват мъчителна скръб, невъзможна любов, споделена доброта и непреодолимо отчуждение между хора, които би трябвало да бъдат най-близки. Изкусният майстор на формата ... |
|
"Скъпи баскетбол от момента, в който започнах да обувам чорапите на баща си и да стрелям въображаеми победни стрелби в Great Western Forum, знаех, че едно нещо е истинско: Влюбих се в теб. Това бе една толкова дълбока обич, че ти дадох всичко - от ума и тялото до сърцето и душата си. Като шестгодишно дете, дълбоко влюбено в теб, не виждах края на тунела. Виждах само себе си, тичащ навън. И така - тичах. Тичах нагоре-надолу по всяко игрище и след всяка топка. Заради теб. Ти поиска моя хъс, аз ти дадох сърцето си, защото то просто искаше да даде повече. Играх, въпреки потта и всяка болка, не заради ... |
|
Дори днес, почти половин век след върха на своята слава, Христо Бонев признава: "Сънувам, че играя футбол". Израснал в къщичка в краен пловдивски квартал и достигнал до върховете на славата, спечелил уважението и приятелството на гении като Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. Не е случаен фактът, че Христо Бонев избира №8, с който талантът му покорява феновете на футбола у нас и по света. И който кара дори самия Диего Армандо Марадона да му ръкопляска при един виртуозен гол от фаул. Осмицата се свързва с духовността и с идеята за безкрайност. В Библията се споменава още, че числото 8 е един от символите на Божията ... |
|
Преди единайсет години Нина Есперанца се измъква от лапите на сериен убиец, преследващ млади момичета. Избавлението ѝ прилича на чудо. Нина обаче знае, че е знак. Съдбата ѝ е да не бъде жертва, а ловец. Сега Нина има ново име - Герера, и ново призвание. Работата ѝ като специален агент на ФБР ѝ позволява да въздава справедливост, така че нито едно дете да не страда така, както тя е страдала. Животът ѝ се преобръща, когато клип с нейно участие става хит в социалните мрежи. Целият свят гледа как Нина се справя хладнокръвно със случаен нападател в парка и това я превръща в звезда. Той също ... |
|
Зловеща приказка в стила на "Туин Пийкс". ... "Аз съм всичко, което искаш да бъда... Наричай ме твоя... Сигурно вече би трябвало да те наричам с истинското ти име, но нямам сили да го направя. До последно няма да свалям маската, за да успея да ти кажа това, което трябва. Нашето приятелство приключва. Това поначало беше рискована идея, независимо коя си ти. Моля те да ми повярваш, че ти мисля доброто и обвинявам единствено себе си. Никога не бива да говорим за това. Не казвай на никого. Сбогом Тя е перфектната дъщеря, вярната приятелка, талантливата актриса, красавицата, любимата ученичка, но никой не знае ... |
|
"- Ти, Петре, страхуваш ли се от смъртта? – попита демонът. Петър усети, че така зададеният въпрос го засегна в някакъв нервен център, разтърси го и импулсите удариха като ток далеч назад във времето. Стори му се, че тази тема се точи като една непрекъсната нишка през целия му живот. Всъщност не като нишка, а по-скоро като някаква метална жица, опъната в годините, по която протичат напред-назад сигнали и свързват различните части от живота му… Петър не забави отговора си. В крайна сметка, по този въпрос беше мислил дълги години. – Страх ме е, разбира се..." Из книгата "Защо се обзалага Нечестивия" ... |
|
Един войник, четиринайсет върха - животът ми в Зоната на смъртта. В "Отвъд възможното" непалският катерач Нирмал "Нимсдай" Пурджа разказва вдъхновяващата си история, която започва от малко непалско селце и стига до най-високите върхове на Земята. История, изпълнена с адреналин и опасности, яростни лавини и коварни цепнатини, провали и триумф. Преди да поведе екипа, който осъществява първото зимно изкачване на K2 през януари 2021 г., Нимсдай служи в британския полк на гурките и е част от Силите за специални операции на Великобритания. Той обаче се отказва от блестящата си военна кариера, за да се ... |
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |