Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Интересната криминална история се разиграва във време и място, които дават възможност да се разкрие пред читателите един изключително интересен свят: Войводина на прага на XX век с нейното пъстро многонационално население; съжителството и сблъсъка на постиженията на XX век с предразсъдъците и суеверията. Авторът описва този вълнуващ свят с изключителен финес и чувство за хумор, въвличайки ни в ежедневието на отдалечената и все пак близка епоха. В романа се преплитат фикция и действителност. Криминалната история е измислена, но много от героите са действителни личности, живели и работили, респективно творили във Войводина. ... |
|
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
|
Роберт Музил (1880-1942) е сред най-известните австрийски писатели на ХХ век. Роден е в Клагенфурт. Започва да следва в техническата военна академия във Виена, но прекъсва офицерското си образование. Популярен става още като студент по философия, психология, физика и математика в Берлин, когато през 1906 година публикува първата си творба "Лутанията на възпитаника Тьорлес". (Петнайсетина години по-късно написва двете си пиеси.) Още по-голяма известност добива, след като в началото на 30-те години излизат първите два тома от големия му роман "Човекът без качества", върху който той работи повече от ... |
|
|
"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
|
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... За романа "Столицата" Роберт Менасе е отличен с най-престижната награда на Германската издателската гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. Романът явно е вдъхновен от вълнуващите романи, които изобразяват цяла епоха, като у Робърт Музил. Отдавна е изтъквано, че Европа се нуждае от разказ, визия, нещо емоционално, което говори на хората. "Трябва да бъдат разказвани човешките аспекти на ЕС" - смята Менасе. ЕС не е абстракция. "Това, което се случва там, е създадено от човека и ... |
|
|
Един мъж излиза на сцената с букет рози в ръка. Започва да говори. Този мъж се казва Сад и е арабин. Вечер продава рози, за да финансира следването си. Омразата на местнитехора така е проникнала в него, че той я обръща към себе си. Вярно е, казва той, аз съм мръсен. Мия си ръцете, но оставам мръсен. Това е вярно. Повишава глас, думите му звучат разпалено, отчаяно. Продължава да говори. Крещи. Крещи за своя живот. ... |
|
|
Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
