В канцеларията

"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването.

"Чиновникът
Нещо като илюстрация

Луната наднича през прозореца към нас,
гледа мен, беден чиновник...

Макар да е най-обичайно явление от живота край нас, чиновникът никога досега не е бил обект на писателското внимание. Поне доколкото на мен ми е известно. Вероятно е твърде делничен, твърде невинен, не толкова бледен и покварен, някак безинтересничък е този срамежлив младок с перодръжка и сметало в ръка, за да послужи като материал на господа поетите. На мен обаче той ми върши работа. За мене беше удоволствие да надникна в неговия малък свеж, все още неопоскан свят и да открия там местенца, огрени толкова сенчесто-тайнствено от гальовното слънце. В тази красива разходка сигурно не съм си отварял очите твърде широко, отминал съм безброй приятни кътчета, както обикновено се случва, когато човек е напът. И ако съм записал едва нещичко от многото, нека четенето на това нещичко да не е по задължение, нека действа разведряващо и да не натоварва и уморява читателя прекомерно.
Извинявай, читателю, дето те настройвам с думите си предварително! Но предисловията са мания на веселите писатели. Така че защо е нужно и аз сега да правя изключение? Сбогом и прощавай!

Карнавал

Чиновникът е човек на възраст между осемнадесет и двадесет и четири години. Има и по-възрастни чиновници, но тук няма да се занимаваме с тях. Чиновникът е спретнат в облеклото си, също както и в начина си на живот. С неспретнатите няма да се занимаваме. Впрочем от последния вид се срещат пренебрежимо малко екземпляри. Истинският чиновник не проявява много-много остроумие; ако проявяваше остроумие, щеше да бъде посредствен чиновник. Чиновникът не си позволява кой знае какви волности; огнен темперамент принципно не му е присъщ, в замяна на това той е трудолюбив, тактичен, пригодлив и притежава куп качества, които са толкова безценни, че смирен човек като мен не смее или почти не смее да ги произнесе. Чиновникът може да бъде много сърдечен и сърцат човек. Познавам такъв, който веднъж при пожар изигра превъзходна роля в спасителната операция. Чиновникът става за спасител като едното нищо, даже за герой на роман става. Но защо толкова рядко избират чиновници за герои на
романи?

Това определено е сериозна грешка, която си струва често да се натяква на родната литература. Гласът на чиновника - мощният му тенор, се чува в политиката и по всички други обществени въпроси, чува се и още как! Да, и още как! Специално трябва да се подчертае нещо: чиновниците са богати, великолепни, самородни, прекрасни натури! Богати във всяко едно отношение, великолепни в много отношения, самородни във всичко и прекрасни така или иначе. Талантът му да пише превръща чиновника лесно в писател. Познавам двама-трима, чиято мечта да станат писатели вече се е осъществила или е напът да се осъществи. Един чиновник може да бъде по-скоро верен любовник отколкото верен на бирата, пребийте ме с камъни, ако не е така. Към любовта той има особена слабост и е същински майстор в галантността, все едно каква.

Веднъж дочух една госпожица да казва, че би сключила брак с всичко друго само не и с чиновник. Това щяло да ѝ навлече единствено мъки и неволи. Аз обаче твърдя, че девойката явно има не само лош вкус, но и отвратително сърце. Чиновникът е препоръчителен жених във всяко едно отношение. Надали има под слънцето създание с толкова чисто сърце. Нима чиновникът ще тръгне с охота по разпалени протестни събрания? Че кога чиновникът е бил толкова фриволен и самонадеян като някой артист, тъй стиснат като селянин или надут като директор?
Директор и чиновник са две съвсем различни неща, два свята толкова отдалечени един от друг колкото са земята и слънцето. Не, душата на чиновника е искрящо бяла и чиста като колосаната му яка, а кой е виждал чиновник с друга освен безупречно колосана яка? Искам да знам: кой?"
Из книгата