През 1945 г. един египетски селянин случайно открива в пустинята някакви древни ръкописи, които се оказват гностически евангелия - свещените писания на една от най-ранните християнски секти. По ред причини - алчността на антикварите, съперничеството в научните среди и т. н. - находката от Наг Хамади вижда бял свят едва през 70-те години, като още преди това става обект на безброй спорове, спекулации и догадки. Книгата е едно от първите изследвания на нагхамадийските текстове, адресирано към най-широка публика, което бързо се превръща в класика в своя жанр. Авторката е работила в продължение на години със самите текстове ... |
|
|
Антологията по раннохристиянска литература включва преводи от старогръцки и латински език на откъси от 32 произведения, представящи 26 автори и анонимни творби. Текстове като т. нар. "Послание на Варнава" и два коментара към Псалмите на св. Йоан Златоуст са представени в пълна форма без съкращения. Антологията включва както вече познати на българския читател автори и свети църковни Отци (Йоан Златоуст, Григорий Назиански, Василий Велики, Киприан, Августин), така и важни, но по-малко познати или неиздавани досега на български автори като светите Ерм, Юстин, Климент Александрийски, Хиполит Римски, Ириней Лионски, ... |
|
|
Във всяка една епоха е имало чисти и боголюбиви хора, които са чували Божия глас в сърцето си. На много места в Стария завет срещаме известните думи на пророка: "И Господнето слово дойде към мене." Свидетелства за вътрешно откровение откриваме и в редица новозаветни писания, като например в Откровение от Йоан. През следапостолската епоха църковните отци Йероним и Августин, а по-късно и средновековните мистици Бернар от Клерво, Таулер, Сузо, Томас а Кемпис и други също са отдавали голямо значение на откровението. Якоб Бьоме (около 1600 година) и Емануел Сведенборг (около 1700) са писали творбите си, вдъхновени от ... |
|
|
Настоящата книга не може, а и никак не иска да прогласява някакво ново учение за Иисус Христос. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Затова тази книга се опитва да представи старото и постоянно истинно учение за Иисус Христос в нова форма, тоест в дискусия и контакт с модерното, така нареченото историческо тълкуване на Светото Писание и с просветеното мислене на Новото време. Тя иска да покаже, че ние като християни нямаме никакво основание за страх пред модерния свят; че нямаме нужда от изкуствено самозатваряне. Ние трябва да имаме същото дръзновение, което е изпълвало душите на църковните отци ... |
|
|
Като съединява сухата спекулативна мистика на Дионисий Ареопагит с живите етически духовни изисквания на съзерцателната аскетика, преп. Максим създава най-живия тип византийска мистика, който се повтаря в трудовете на много от следващите аскети. Той станал в собствен смисъл творец на византийската мистика. Книгата на С. Епифанович е първото систематично изследване върху творчеството на преп. Максим Изповедник. Съвременните богослови и философи, които проучват личността и творчеството на светеца винаги се позовават този руски учен. Авторът анализира не само мястото на преп. Максим в културната история на Византия, но ... |
|
|
История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872 - 1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. Във втория том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение е разгледано развитието на Средновековната католическа философия: от учението ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Отец Яцек Салий, доминиканец, професор, е ръководител на Катедрата по догматична теология в Университета „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава. Той е един от най-известните познавачи на християнското Средновековие и преводач на Църковните отци, учители и писатели. Отец Салий е вече познат на българските читатели от книгата “Божиите заповеди” като един чувствителен и отзивчив спътник на съвременния човек по пътя за Емаус (Лук. 24:13-35). В книгата отец Салий “задава на св. Августин” основни за християнската вяра въпроси. Отговаря им чрез кратки, но красноречиви откъси от произведенията на великия християнски богослов, ... |
|
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
"Диалог за Божието Провидение" на Св. Катерина Сиенска е практична и непреодолимо привличаща интереса творба на християнския мистицизъм. Света Катерина Сиенска, доминиканска терциарка (1347 - 1380), я пише "в състояние на екстаз, докато е в диалог с Бог Отец". Книгата представлява диалог между Вечния Отец (Бог Отец) и човешката душата (Св. Катерина). Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г., в многодетното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път ѝ се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с Него). 7-годишна, дава обет за ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
