Да пътуваш с влакче, теглено от парен локомотив, който се казва Дундаки, си е приключение. Любопитната и поучителна история ще отведе децата в един непознат, за много от тях, свят. В света на малкото влакче и неговия машинист, били заедно цели четиридесет години. Пословично е тяхното приятелство... А каква изненада очаква малчуганите, когато стигнат до последната гара... Там, на брега на голямата река, е закотвен корабът Радецки. Кой е той и какво има в него, ще узнаете, когато разлистите книжката. ... |
|
|
Бъди ми приятел ни среща с приключенията на едно жабче, при това краставо жабче. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. Но и жабите имат нужда да бъдат харесвани и обичани, да са необходими на някого, да имат приятел. Малкото краставо жабче напуска света на познатото блато, за да търси приятел. В своето пътешествие то се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния таласъм с магическото съкровище, с ламята, змея и с добрия и благороден стопанин, и със старата вещица с грозния нос, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори добротата не могат да заменят ... |
|
|
От тази книга ще научим: с какво ферментиралите храни са полезни за здравето ни; как да направим ферментирали храни от качествени продукти в домашни условия; как да подберем различни ферментирали храни в зависимост от здравословните проблеми. ... |
|
|
В книгата ще намерите събрани народни билкови рецепти и други алтернативни методи на лечение."Освен утвърдени през годините лечебни растения и комбинации от тях, към повечето заболявания има препоръки за хранене от редица известни школи и също с идеите на поредицата на сп. Prevention - Healing foods - САЩ. Събрани и цитирани са както съвременни, така и по-стари и утвърдени във времето народни рецепти от различни страни освен нашата. Позволих си и да добавя редица похвати по-рядко използвани от съвременната наша медицина, но не нови за света като компреси, лапи, маски, вани и масажи, някои двигателни методи. Точната ... |
|
|
До Коледа остава само една седмица, а някой злосторник е откраднал всички приказки. Изкушен от кесия домашни коледни бисквитки, най-смотаният детектив тръгва по следите им и... попада в Долната земя. Там се забърква в смешни и страховити приключения със странни долноземски създания."Вървях по една от централните улици на града и дъвчех последната курабийка (наистина бяха домашни). От време на време пусках трошички в джоба - за мишката. По витрините на книжарниците нямаше нито една детска книжка, а кукленият театър беше затворен. Както се бях зазяпал, настъпих нещо. Погледнах обувката си. Беше омазана с прясна следа ... |
|
|
Много, ама много далеч оттук, зад един ей толкова голям океан, през сума ти планини, гори, градове и села, сателитни антени, кучета и разбира се – деца, растеше голямо дърво. Дървото беше хем обикновено, хем необикновено. Обикновено – защото на него имаше обикновена къщичка за птици. А необикновено – защото в къщичката не живееше птиче, а момченце. Необикновено момченце, което се казваше Джиго. То винаги беше готово да се притече на помощ и винаги му се случваха необикновени приключения... Подходяща за слушане и за начинаещи читатели. Илюстрациите са дело на Биляна Господинова. ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
"Как ще ти разказвам, Мечо, щом се върна някой ден, за онази София далечна с име като мен! Там е детството на тати, с глъчка, смях, игри. Там със своите приятели той мечтал е до зори." Юлия Дивизиева Книжката е част от поредицата Приказки и още нещо на Юлия Дивизиева. Юлия Дивизиева живее в София. Завършила е Библиография и Кинопедагогика. Работи като редактор и рецензент. Пише стихове и проза. Автор е на книгите: Кукувича прежда - разкази (2015); Полутон, полусянка - поезия (2016); Двайсет и пети кадър - повести и разкази (2017); И малките неща - поезия (2018); Ана от острова - роман (2019), Хора, ... |
|
|
Книгата е продължение на В Долната земя. Изчезнало е бебето на цар Минован Първи, известен още като Минаващото човече. Къде е бебето? Дали е отвлечено от дяволчетата? Да не е в пещерата на Ламята? Може би е в гнездото на дивите витри? Или в учебния замък на гаргойлите? Кой ще открие наследника на Долната земя - Кръстьо или неговият вечен конкурент Пинчертон?! ... |
|
|
Близнаците Диди и Додо все така не се понасят - дразнят се, спорят за всичко, а понякога дори се бият. Когато мама и татко решават, че спортът ще ги направи търпеливи и толерантни, и двамата са категорично против. Все пак всеки от тях успява да си избере по една интересна дисциплина. Но никой не очаква, че докато наблюдава птиците, Диди ще види съседката госпожа Крадисвракова да се катери по дърво като голям, хищен котарак... Какво ли става? И защо? Приключение на героите от Момче или морско свинче обещава дози смях, мистерии и братско-сестрински сблъсъци. Илюстрации: Миглена Папазова."Четенето е много трудно ... |
|
|
Много, много отдавна, преди почти три столетия, войникът Хубан донесъл в дома си стоманена ножица. През годините тя се предавала от поколение на поколение, а ръцете, които я докосвали, били на учители и търговци, духовници и революционери, войници и художници. Ножицата преживявала много чудни, смешни, страшни и дори мистични приключения и взела участие в преломни за България събития. С времето от обикновен инструмент тя се превърнала в нещо повече. Станала вълшебен ключ към родовата памет. Така един ден, когато ножицата се оказала далеч от България, силата ѝ се събудила и дошло време да се разкаже нейната история. ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |
