Бъди ми приятел

Бъди ми приятел ни среща с приключенията на едно жабче, при това краставо жабче. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. Но и жабите имат нужда да бъдат харесвани и обичани, да са необходими на някого, да имат приятел. Малкото краставо жабче напуска света на познатото блато, за да търси приятел. В своето пътешествие то се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния таласъм с магическото съкровище, с ламята, змея и с добрия и благороден стопанин, и със старата вещица с грозния нос, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори добротата не могат да заменят истинската нужда на всяко живо същество да обича и да получава обич.

Историята продължава в книжките Каква магия крие се в снега и Къде си, слънце.

Илюстрации: Пенко Гелев.

Юлия Спиридонова е писател, който доказа, че тийнейджърите и децата четат книги и нямат нищо против българските автори. Затова я наричат "българската Джоан Роулинг", Астрид Линдгрен... или просто Юлка, която няма аналог нито в българската, нито в световната литература.

Зад гърба на авторката, която е родена през 1972 г., има вече повече от 10 книги за деца и юноши, литературни награди, много почитатели и благодарни родители - защото "четенето отново е модерно". Книгата ѝ "Тина и половина" се превръща в безапелационен бестселър, а през 2011 г. проучване показва, че книгите на Юлка са най-търсени от децата в библиотеките - едно от най-големите признания, които може да получи един писател.

Сред наградите на Юлия Спиридонова се нареждат престижни отличия като националната награда "Петко Р. Славейков" за принос в детската литература, националната награда "Константин Константинов" за автор на 2010 година, националната литературна награда "Перото" и много други.

С какво са по-различни нейните книги? Още на пръв поглед грабват с оформлението и илюстрациите си. Юлия има усет за красивото. Тя е родена в семейство на художници и дори сама илюстрира първите си две книжки. Пише за децата и тийнейджърите, за различните, за приятелството, за трудностите, които срещаме в зората на живота и които много от нас за забравили. А всъщност не трябва! Тя умее да говори езика на своите млади читатели и да ги разсмива. А едновременно с това да пише и на безкрайно сериозни теми - като наркотиците например (в "Кронос: тоя нещастник"). В книгите ѝ няма вулгарности и крайности. "Пиша книги, не репортажи" - казва тя и предлага на децата истории за нещата такива, каквито могли да бъдат. Споделя, че когато дойде вдъхновението, героите и техните истории сами я намират - понякога, в съвсем неподходящ за писане момент. И шеговито споделя, че когато историята не върви, спазва правилото на грузинския режисьор Георгий Данелия - "вкарваш трети идиот" - без да променя вече изградените образи, защото не трябва да има фалшиви нотки в историята. Понякога е трудно да улови мислите на героите си. А за да успее да ги "изслуша" и да запише своите неповторимите истории, Юлка си има и едно собствено правило:

"Общувам с деца. С много деца. Слушам внимателно. Подслушвам - винаги и навсякъде. Чета много, ама наистина много! Настройките "любопитство" и "въображение" трябва да работят винаги. И не на последно място, опитвам се да запазя сърцето си чисто и никога да не "поресна".

Голяма част от работата на Юлия Спиридонова е посветена на децата и юношите. Освен с книгите ѝ, свързваме я и с детското седмично предаване "Здравей", освен това е съсценарист на филмите "Break An Egg" и "Златната ябълка". Организира инициативите "Кой обича приказки" и "Летящо прасе" към Столична библиотека. Стартира собствена благотворителна инициатива под надслов "Където живеят деца, трябва да има детски книги", с която събира нови книги за децата в неравностойно положение. Отделно редовно прави дарения на библиотеките, с които любовта е взаимна.
Така, като един от малкото възрастни, успял да проникне в света на децата, Юлия Спиридонова застава до тях по всички възможни начини - и в творчеството, и в живота.