Разкази ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Боян Биолчев, Славянска рикша ... |
|
|
Кино за четене. Четири сценария. Сценарият като литература или обратното ни среща едновременно с един познат и с един не толкова познат Боян Биолчев. Познатият - от стотици разкази и няколко романа - за пореден път ще ви каже, че съдбата е еднократна, талантът е тъжна работа, а най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи. По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно не дотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства - да прочетете киното. Формата може и да е различна, жанровият формат - друг, ... |
|
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
|
|
Свежа, автентична, мощно зареждаща история от 1990-те. Млади хора пътуват от България към Будапеща на рок концерт в раздрънкан автобус. Всеки с личния си свят и преживелици, но и с новоизникнали въпроси, близости, вълнения. раждат се приятелства, изгряват прозрения в едно пътуване на порастването... И разбира се - всичко е екстремно. И съвсем естествено. И напълно истинско. Иван Стоилов е роден през 1971 година в Димитровград. Юрист по образование, работил е като журналист и следовател. Понастоящем правораздава като съдия. Автор е на множество разкази и публицистика в свободното интернет пространство. Носител на ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... "Тогава и винаги" - един силен, напрегнат, загадъчен текст на мъжкото съзряване. Роман на крайните действия и съзерцанието същевременно, на битките по самоосъзнаването, на срещата с егото. Излят в единно повествование, макар че включва 7 "разказа", текстът сякаш танцува около появяващи се и чезнещи маркери за сигурност - и в битието и личността на героя, и в самия си романов наратив. Трилър, криминале, фантастика - има по нещо от всичко в това дълбоко психично гмуркане. Страхил Събев е роден във Варна през 1985 година. Завършва езикова ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
Читателят получава книга, която произтича сякаш от вечните ледове на Антарктида. Защото дневникът на Христо Пимпирев е ледена глътка истина за един континент и един човек, с всичките болки, съмнения, тихи надежди и малки радости, с носталгията към дома и близките и неистовата упоритост да постигнеш невъзможното. "Това е изповед за една мечта като детска приказка и разказ за една постигната действителност, без която животът ти няма смисъл." Боян Биолчев ... |
|
|
Между кориците на книгата живеят 33 разказа, в които ще срещнете човешка обич и отдаденост, но и липса на човечност, болка във всичките ѝ земни разновидности. Ще видите онеправдани хора, чудаци, жертви на домашно насилие... Но след тези страници ще се почувствате пречистени от една безгранична надежда. Да, Очите на Марта е книга за надеждата - тази бяла лястовица, която движи света."Безспорна дарба. Отмерена фраза, чувство за типаж на героите. И не на последно място - толерантност и обич към човека." Проф. Боян Биолчев ... |
|
|
Частен детектив тръгва по заличените следи на зловещ съдия от Народния съд. Последният обаче се оказва обсебен от иманярска страст и в разследването биват въвлечени неподозирани хора, съдби и събития от 1944 година до наши дни. Имането носи своето проклятие. Сянката на бащата обрича живота на сина - безкористен човек и талантлив художник. Детективска история, разказана с размах, ентусиазъм и завладяващ наивистичен поглед. Димитър Тодоров е роден през 1974 година в град Видин. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". В момента служи в Българската армия. Сам казва, че тази професия придава на ежедневието ... |
