Съставител Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Лорд Милн отговорил: "Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствувам голямо уважение към българските войни, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени." Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои. На 12 май (1936 г.) след пладне се събрахме в хотел "Euston" (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от ... |
|
|
Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
|
България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови. Братята генерали разказват е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба - от 1887 до 1917 година, така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 година. ... |
|
|
Тази книга представя личните преживявания на български войници и офицери, участвали в кръвопролитните боеве при Дойранското езеро по време на Първата световна война. Дойранската епопея често се възприема като една от най-славните страници в българската военна история, но настоящият сборник измества фокуса от триумфалните разкази за победи към човешката страна на конфликта. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 - 1918 е уникална сбирка от дневници, мемоари, разкази и писма на общо 28 души, някои от които се публикуват за първи път. Включени са разнообразни спомени на писатели, поети, военни кореспонденти, ... |
|
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
|
Книгата представлява пътешествие през историята на България от националноосвободителните борби до най-близкото минало на българските въоръжения сили. Богато илюстрованото издание разкрива пластовете на колективната памет чрез съхранените реликви - част от фонда на Националния военноисторически музей. В него е нареден пъзелът между войната и мира чрез материалното наследство, завещано ни от българските държавни глави, личности от висшето военно командване, политици и обикновени хора, оставили диря в нашето минало. Книгата Между войната и мира се предлага и на английски език (Between war and peace). В нея има включени ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Говорейки за Епопея на забравените, Вазов съобщава на проф. Иван Шишманов, че бил чел за шведския поет Рунеберг, който написал оди за шведски патриоти. Пряк повод за написване на стихотворенията обаче му дал Захарий Стоянов, който непосредствено след Освобождението описвал в един румелийски вестник как са загинали повече от главните дейци на Априлското въстание - Вазов отбелязва още, че патоса и формата на Епопея на забравените дължал на големия френски поет Виктор Юго, чиято сбирка La Légende des siècles чел с голямо внимание и възхищение. От революционните дейци, на които е посветил творбите си, Вазов не ... |
|
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
Свобода или смърт! Книгата е пантеон на безсмъртните. ... "Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа." Иван Вазов "Ако има книга, която трябва да се чете всякога, която буди най-благородни пориви в съзнанието на младежи и възрастни, която завладява със своите живи поетични образи, това безспорно е "Епопея на забравените". Мария Бейнова "Това е една от най-хубавите книги на Вазов, защото тя ни връща към най-светлите страници на нашето минало - към една мъчителна, ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. ... |
|
|
Настоящата книга е искрен и изстрадан разказ за страдания, надежди, тежки житейски уроци, написана увлекателно, без излишни претенции. Спомените на д-р Влахкинов са ярки, живи, емоционално пресъздадени, оставят усещането за приказни, невероятни приключения в чужди земи, но с горчивия привкус на познатата ни пошлост и невежеството на овластени некадърни чиновници и "дипломати". И най-важното - това не е книга, написана с омраза и високомерие към България. По-скоро е изповед на човек, който иска да представи своята истина, да "снеме" от плещите си вината на незавърналия се блуден син, защото по-високо от ... |
