Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 - 1918

Тази книга представя личните преживявания на български войници и офицери, участвали в кръвопролитните боеве при Дойранското езеро по време на Първата световна война. Дойранската епопея често се възприема като една от най-славните страници в българската военна история, но настоящият сборник измества фокуса от триумфалните разкази за победи към човешката страна на конфликта.

Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 - 1918 е уникална сбирка от дневници, мемоари, разкази и писма на общо 28 души, някои от които се публикуват за първи път. Включени са разнообразни спомени на писатели, поети, военни кореспонденти, обикновени войници, кадрови и запасни офицери.

От това издание читателите ще узнаят как в продължение на три години българският войник неотклонно защитава позициите си срещу френски, английски и гръцки войски. Ще се запознаят с историята на раняването на поета Гео Милев, със спомена на писателя Димитър Осинин за първата газова атака, с разказа на редник Никола Казаков, който успява да избяга от плен, и с много други малки, но дълбоко човешки истории.

"Никола Костов. Към Дойран

Настоящият спомен е на Никола Димов Костов, подпоручик от 9-и артилерийски полк. Роден на 20 февруари 1893 г. в Севлиево, Костов завършва Априловската гимназия през 1910 г., а след това и Военното училище в София през 1915 г., като на 25 август е произведен в първи офицерски чин подпоручик. По време на войната Никола Костов служи като взводен, а впоследствие - и като помощник батареен командир в 9-и артилерийски полк. Двадесет години след края на войната, през 1938 г., той издава своите спомени, озаглавени Към Дойран. Публикуваната тук част от мемоарите на автора обхваща периода от края на април до края на октомври 1916 г.

След пристигането ни при с. Караоглулар почнахме веднага да разузнаваме местността между Дойранското езеро и в. Дуб за позиции на батареите. Избрахме такива и на 22 април 1916 г. ги заехме. Благодарение на силно нападателния дух и смелостта на българите артилерийските ни началници избраха за батареите слабо маскирани позиции. Началникът на германската артилерия в участъка - майор Рихтер, виждайки това, изтъкна неопитността ни да водим война срещу много по-големи и силни армии, снабдени с много и от най-различен калибър тежка артилерия, и си дава мнението да се изберат за батареите дълбоко закрити позиции, в противен случай той каза, че от всеки противников снаряд едно наше оръдие ще бъде разрушено. Нашите артилерийски началници обаче, водими от мисълта, че при отбраната, каквато ни се налагаше, задачата на артилерията ни ще бъде да спира настъплението на противниковата пехота, а тая си задача тя би изпълнила по-добре от по-близки разстояния и по възможност с по-малки мъртви пространства, а при нужда с отъркалване оръдията напред ще се избегнат съвсем мъртвите пространства, не възприеха мнението на майор Рихтер, но неговите думи впоследствие се напълно сбъднаха.

Когато стигнахме при Дойран, заварихме на позиции германски войски, а французките войски бяха отстъпили към гр. Солун. Каква непростима и капитална грешка за изхода на войната бе, дето спряхме при Дойран, а не при Солун!... Град Дойран е разположен на брега на Дойранското езеро, югоизточно от в. Кала тепе. Къщите му, построени амфитеатрално по ската на Кала тепе, сякаш изглеждаха една върху друга. Други пък, построени по брега на езерото, над самата вода, сякаш бяха накацали като грамадни птици. Населението на града бе всичкото там и гледаше си спокойно своята работа. Рибарите с лодките си кръстосваха постоянно по гладката повърхност на езерото и ловяха богат лов. А привечер мелодичните звуци на музиката на 34-ти пех. полк се разнасяха надалеко от вечерника и радваха сърцата на дойранци, но то не бе за дълго време."
Из книгата

БИ 93 ООД
София 1799
жк. Младост 2, бл. 260, ет.3
office@bulgarianhistory.shop

Приети съкращения
Предговор
1916

• Уводни думи
• Никола Костов. Към Дойран
• Димитър Рашков. След богинята на победите
• Димо Сяров. Бежанци
• Борис Костурков. Моите страдания
• Васил Балевски. Смяната на 27-и полк
• Георги Кръстев. Фейлетон, който не се нуждае от заглавие
• Гео Милев. При Дойранското езеро
• Георги Панев. 51
• Васил Бояджиев. Страх без кантар

1917

• Уводни думи
• Димо Сяров. Възнесение
• Николай Лилиев. Нощ над Поленин
• Захари Дипчиков. На лов за англичани
• Владимир Вазов. Ужасна е войната!
• Георги Банев. На позицията Княз Борис
• Стефан Събевски. На позицията Генерал Жеков
• Георги Марков. Априлските дни
• Димо Сяров. Как бе ранен Гео Милев
• Васил Балевски. На позицията Княз Кирил
• Цочо Чавдаров. Скръбна вест
• Данчо Коев. Година на позициите
• Димитър Осинин. Смяната на 34-ти полк
• Иван Петров. Скъпи спомени
• Иван Георгиев. Окопи, галерии и гробове

1918

• Уводни думи
• Николай Райнов. На Цербера
• Недко Милчев. Записки в окопа
• Христо Петашев. Дежурство на Долмар
• Владимир Вазов. Трябва да победим или... да умрем. Друг избор няма
• Димитър Осинин. В галерията на Бастион № 3
• Сергей Румянцев. След мене в окопите!
• Бочо Загорски. Боевете в десния подучастък
• Любомир Лещов. В ариергард
• Никола Казаков. Лични спомени из моето пленничество
• Гео Чачаров. Под сянката на английския флаг в Македония

Снимки
Библиография