"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Историята на две жени, разделени от времето, но свързани от тайните на едно аристократично френско семейство. Прованс, 1998 г. След смъртта на майка си Емили остава съвсем сама. Като издънка на някога славния род Дьо ла Мартиниер, тя наследява не само древно шато, но и тежкия товар на високите очаквания. Когато Емили намира тайно подземие, тя осъзнава колко малко знае за семейната си история. И че отговорите на безбройните ѝ въпроси държат ключа към бъдещето и щастието ѝ. Париж, 1943 г. Констанс е изпратена от британските тайни служби като агент в сърцето на окупирана Франция. Не успявайки да се свърже с ... |
|
|
"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се ... |
|
|
Нацуме Сосеки е най-яркият представител на японския реализъм. Роден е на 9 февруари 1867 г. в град Токио в семейство на самурай. Завършва английски език и литература на Токийския университет през 1893 г. и работи като преподавател по английски език, отначало в университета "Васеда" в Токио, а после в едно средно училище в малко градче на остров Шикоку, далече от центъра на политическия и културния живот на страната. Тук той се сблъсква със закостенялата провинциална учителска среда. Много от темите в повестта "Момчето" са добре познати на писателя от собствения му житейски опит в провинцията. През 1900 ... |
|
|
Момче е история за детството на Роалд Дал, в която ще научите интересни случки за сладкарници и шоколади, зли старици и Голямата миша конспирация, които са вдъхновили много от забележителните му книги. Случките от детството на писателя са изпълнени с радост и чудатости - някои са смешни, други са страшни, но всички до една са самата истина! Илюстрации: Куентин Блейк. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Едно изречение, мацнато с маркер на входа на блока, предизвиква неочакван обрат в живота на примерен гражданин. Проследяването от частен детектив на младата му и красива съпруга потвърждава най-мрачните му кошмари. Изправен пред перспективата за развод, при който би загубил огромна сума пари, той решава да я убие. Планът за прикриване на следите минава през още два трупа... Владо - лошото момче на квартала, излиза от затвора с твърдото намерение да стане нов човек. Започва работа, търпи гаврата на шефа си, влюбва ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Безумно смешният детски роман на Дейвид Уолямс. Илюстратор: Тони Рос. ... Запознайте се с Джо Компир, най-богатото дванайсетгодишно момче в света. Джо има всичко, за което би мечтал: собствена кола от Формула 1, хиляда чифта маратонки и дори иконом орангутан! Да, Джо има всичко, което желае, но няма най-важното: истински приятел... ... |
|
|
Албумът е чудесен подарък, който ще ни помогне да запазим най-хубавите спомени от първите месеци до училище на любимото ни момченце. В този красив албум родителите могат да опишат всички важни моменти на своето дете и да ги документират със снимки. Албумът е с 80 страници, а кориците на изданието са твърди с мек пълнеж. ... |
|
|
Белязани завинаги от трагичния инцидент, при който са загубили баща си като деца, братята Джим и Боб Бърджис отдавна са напуснали родното си градче в Мейн и са изградили нов живот в Ню Йорк. Но внезапна криза у дома ги принуждава да се завърнат - племенникът им е обвинен в престъпление и едва ли ще успее да избегне наказанието. Докато случаят се заплита, крехките връзки в семейството са на път да се разкъсат окончателно, а една дълбоко заровена в миналото тайна излиза наяве и променя всичко. Романът Момчетата Бърджис утвърждава Елизабет Страут като изключителен разказвач и тънък познавач на човешката душа и природа. С ... |
|
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
