Отивай си, момче

Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. Слава Богу, случаят с "Отивай си, момче" съвсем не е такъв. По-скоро става дума за закъснялата поява на литературното поле на един чудесен, роден поет, чиято необикновена представа за заобикалящия ни свят те грабва още от първите редове и те държи докрай.
Георги Цанков

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc

"Петелът на моята душа"
Отивай си, момче

Праг на ручей
Село
Последен ден на май е
Капка
Ще върнем
Нощна песен
Заран в село
Лети художникът на път
Утро
Тополи
Слънчев ден през февруари
Гара
Циганки
Живея аз
Плевен

Чужбина
Хотел
Прости ми сега
Посвещение
Какво ще правиш сега
Песен за Крис
Живея по малко
Така е било
Ще дойде тиха вечер
Вече
Тези мои нощи
Които ти обичаше
И какво че ще изпуснеш новините
И отново назад
Чужбина
За вас съм чужденец
Докато мен ме е нямало
Нищо не написах
Звяр
Сбогом, приятелю
Аз съм най-малката
Така е било
Ще изтече на капки
Дали
Нощ
Към поета
Небе
Карайте буйни коне
Вечерно бреме

Завръщане
Писмо от нея в зимен ден
Завръщане
Интимно
Посвещение
Крадец
Часовник
Вечерно време на село
Чужбина
Софийски етюд
Утро 1
Този дъб
Малка нощна песен
В памет на Вапцаров
Уплаших се от тебе
Вземи, вземи
Студентски стаички
Слънцето
Утро 2
Пролетно настроение
Момиче на отсрещния балкон
Виетнамско небе