"Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници които търсят небесните врати на Спасението според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати - чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: "Първата посока е в безличната пустота на материалната ... |
|
Със сложната и многопластова метафора за сълзата в окото на сянката Николай Майсторов сякаш иска да ни каже, че Демиургът е създал вселената като във всичко е вложил единството на противоположностите - животът, който се превъплъщава в смърт и смъртта, от която се възражда живота, болката, с която е бременна радостта и радостта, която преминава в болка, когато разбере, че е самодостатъчна и безгранична. ... |
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов. Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
"Когато четем внимателно лирическите видения на Николай Майсторов открояваме няколко важни и характерни особености. За разлика от тежките заредени с апокалиптични послания и трагически предчувствия творби на Маестрото от мега-проектите "Сътворението" и "Апокалипсис сега или винаги" поетичните текстове на този автор демонстрират ефирен рисунък. Майсторов полага думите върху белия лист тъй внимателно и нежно, сякаш го е страх да не се счупят, като че ли подрежда прозирни фарфорови статуетки върху люлееща се основа. Тези стихотворения са писани, очевидно, в продължение на няколко десетилетия, те са ... |
|
"Книгата с лирически фрагменти "Дневник на страха" от удивителния майстор на пластическите метафори Николай Майсторов е своеобразна поема за резигнацията, съмнението, безжалостното себевглеждане и самоанализа, които отделят мислещото от безсловесното същество. Именно за това според автора най-важната задача пред посветената душа е да се освободи от страха и от страстите, които ѝ пречат да проумее върховното предназначение на Пътя." Иван Гранитски Николай Майсторов е роден през 1943. Завършва живопис в Художествената академия през 1969, при проф. Ненко Балкански. Първата му изложба е през 1979. ... |
|
Поемата на Любомир Левчев е конструирана в девет части, които ни поразяват с изобилието на многопластови внушения - митология, история, многобройни философски препратки, алюзии, скрити цитати от световни поети и мислители. Книгата е илюстрирана от Николай Майсторов. ... |
|
Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски, защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев. Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски. Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
Статии, портрети, есета, филипики и интервюта."Истинската критика наблюдава, анализира, тълкува и оценява не само литературния процес в неговото историческо или актуално състояние, но също като литературата и писателите свидетелства за случващото се в обществото и изразява неговите идеи. Тя никога не се затваря в чисто литературните си задължения, а се намесва активно в живота на обществото. Тогава тя придобива своя висок авторитет и се превръща в пряк участник в социалното битие на българския свят. Истинският критик не е кабинетен човек; неговите занимания не са само с книгите и словото. Неговото служение е ... |