На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се ... |
|
Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква. Изолирана в една уединена къща в провинцията, тя живее на спуснати капаци и без връзка с околния свят, неспособна да преодолее мъката си от сполетялото я нещастие. Там попада на календарите и бележниците, в които бившата собственичка е споделяла опита си в градинарството. Аманда се зачита и решава отново да вдъхне живот на изоставената градина. С течение на времето тя влиза в контакт с цветята, зеленчуците, дърветата, със земята, от която черпи силата, необходима ѝ, за да се върне самата тя към живота и да отправи поглед към утрешния ден. Утрешният ден не е ... |
|
Многоезично издание на български, английски и френски езици. ... Живи форми. 64 състояния на присъствие / 64 states of presence / 64 états de présence."Трудно ми е да намеря най-верните думи за тази изрядно композирана книга. Посланията в нея са толкова фини, че се страхувам по невнимание да не обърна посоките им. Те са толкова изстрадани, че е възможно при по-фриволен досег да потече непредвидена кръв от вените им. Толкова загадъчни - почти като изчезващ кораб под примигнали клепачи. И толкова дълбоки на моменти - сякаш цялото ти небе се оглежда в примамливата шир на бургаското море. Дори се чудя дали ... |
|
През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Стефан Цвайг намира убежище в Бразилия. Писателят е очарован от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, дружелюбни и открити жители, които живеят в мир и хармония. Цвайг създава един завладяващ портрет на Бразилия - от годините ѝ на незначителна колония до възхода ѝ като диаманта в короната на Португалия, от дните на робството и златната треска до динамиката на съвремието, изпълнено със смайващи контрасти. Писателят използва личните си впечатления и преживявания, за да опише тази необятна страна, в която да съзерцаваш живописната природа, е ... |
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията. ... |
|
Отраснала сред романтичната синева и вдъхновяващия бриз на гр. Варна, младата авторка от години мечтае да издаде собствена стихосбирка. Дебютната ѝ книга "Сезони" представя подбрани произведения, които Кристияна е писала през последните четири години. Тематиката в творчеството ѝ е филантропски романтична и макар да звучи интровертно засяга екзистенциални проблеми като любовта, самотата, вечното търсене. Мотивът за пътя тя разглежда като постоянно изкачване и слизане в името на духовно израстване и градация на личността. Поетесата разсъждава върху противоречивите емоции в човешката душа, и ... |
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Това издание събира за първи път в общо книжно тяло четирите книги от поредицата на културно-просветната дружба „Родина“ - организация на българо-мохамеданската общност в Смолян."...Има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци на тези българи, преобърнати в исляма в епохата на завоеваването и следващите години. Това са деца на същата тая страна, на същата тая раса, от същото това коляно. А измежду тях има и една част, които не говорят друг език освен българския." Мидхад паша (1822 - 1884), управител на Дунавския вилает - Из статията му: " ... |
|
В книгата читателят ще прочете за първи път свидетелства, включително и съдебни, по драматичните събития в България след 1990 г."Автобиографичната книга на Маньо Манев със скромното заглавие Моят път през бурните години се нарежда в дългата поредица от лични свидетелства на различни политически, икономически и културни дейци от епохата на социализма, споделени след неговия край. Както и при повечето други книги със спомени от социализма, най-важният въпрос, който вълнува авторът, е защо светлата идея на социализма за равенство, свобода и социална справедливост постепенно угасва и в края на XX в. е заменена от новия ... |
|
"Проф. д-р Искра Баева - авторката на тази книга - едва ли има нужда от представяне. Нейното присъствие и в науката, и в обществения живот е ярко и незаобиколимо. Професионалният ѝ път е свързан с Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски - от студентската скамейка до професорската титла в Катедрата по нова и съвременна обща история. Нейната отдаденост на историческата наука и като преподаване, и като изследване, е наистина впечатляваща. Доказателството - големият брой подготвени от нея студенти, дипломанти, докторанти и десетките ѝ книги, статии, сборници. Несъмнено, проф. ... |