Слънцето сърцето. Поезия

"Стихосбирка на Нинко Кирилов Слънцето сърцето се откроява като едно от най-значимите поетически явления в съвременната българска литература. Тази книга не просто говори за уязвимост и болка - тя ги превръща в съзнателен поетически акт, близък по дух до мрачната интимност на Шарл Бодлер и екзистенциалната откровеност на Уолт Уитман, но с помощта на инструментариум от литературния постмодернизъм и авангард.

Слънцето сърцето е книга, която не търси утеха, а предизвиква читателя да се изправи пред неизказаното, пред разпада и в същото време пред възможността за ново начало. В този смисъл тя е не само творческо постижение, но затвърждава Нинко Кирилов като един от най-важните гласове в съвременната ни поезия."
Деспина Петрова

"Нинко Кирилов е написал своя Еклесиаст. Нинко Кирилов се деконструира - така, както късовете поднебесно слънце залязват, за да се появят съчленени миг по-късно от другата страна на кръглото. Защото залезът и изгревът на Слънцето сърцето са едновременност в зависимост мястото ти под тях. И "никога вече" е същото като "винаги ще", докато "всичко става друго". В играта със синтаксиса местоименията - ненужни - изчезват, глаголите остават най-насъщните, а съществителните блокчета на света се въртят в транс между пръстите на поезията. Изреченията започват и завършват безшевно, отвсякъде и доникъде. В този пеан на възпетия провал вместо на оплаквания потоп, в тези псалми за ежедневната проза на трагичното, за банално неописаното, за непреходността на преходите човекът е всичко онова, с което свиква. И някой вече е написал всичкото. Но "от това не се умира", защото което е било, и не е било, и ще бъде."
Антония Апостолова

срутване на пророчествата

а в диастемата на всяко ново щастие
сме свикнали все да се колебаем низко
сме свикнали да се съмняваме сме свикнали
на свикването прашен уроборос и нощем
пак е болка денем скука вехта глупост
ни радва само кухата носталгия
сме порести всевечни чучела на неизвестното
и идва смяната на синкопираното утре
и идва идването на коремоболките
и идва страх съмненията разцъфтяват
и корените им решетъчни аорти
сме нещо вече друго не забравяй
което е било ще бъде срутено

парейдолия

ние синовете на посттравмата
чуваш ли как пеят знамената ни
сме щастливи сме нещастни всичко сме
ето тишината ни приглася

ние перлите на екскрементите
ние най-позорно необичани
някой каза ето свърши болката
и се подредихме в строен полк
с униформите хамелеонови
в бляскав марш към следващи очи
болката не бива да скучае

тогава

тогава до тогава голотата
на миналото свършено е свършено
е пролетта е нещо неизказано
е повече отколкото очакваше

не можеше ли да е нещо друго
не можеше е можело не виждаш ли
синапсовите нишки на безрадостност
която предстои да бъде песничка

тогава ще си кажеш че си струваше
тогава ще целунеш всички скалпели
тогава до тогава вече страшно е
тогава голотата е Голгота
Нинко Кирилов

Скрибенс-Медийна група
София, 1309
жк Света Троица бл. 145-В вх. В ет. 15 ап. 151
georgi.gavrilov@gmail.com

слънцето, сърцето
липси, апокалипсиси
ателие
хора, зюмбюли
най-празно е сега между крилата ми
мелатонин
така добре
да стреляме по мечки
imaginarium
мантра
нещото
могобс
à bientôt
възхвала на полето
срутване на пророчествата
парейдолия
каденца
приказка
тогава
опит за космогония
по примера на Уитман
тихотворение
елените на тишината
обръщение
което някога е имало значение
нощно къпане
студ
спести парите от терапия
вторник
си минор
нали, дали
другото
ела
мълчи ми се
бистро 16
да, не
епитафия
песничка
verbatim
nonchalant, кратък списък
веднъж дори
да не духнеш глухарчето
раз, два, три, пролет
Париж, дъгата
човекът на Джакомети
memento mori
човешко
диадеми
здравей на оръжията
послепис

• реквием за хората