Якоб фон Гунтен е една от най-необикновените книги на европейския модернизъм, роман, в който нежността и иронията се превръщат в оръжие срещу дехуманизирания свят. Младият ученик Якоб постъпва в странен институт за слуги, където се учи да бъде нищо. В тази парадоксална философия на смирението Валзер изследва границите на човешкото достойнство в свят, който обезличава своите обитатели. Роберт Валзер открива нова форма на повествование - вътрешен монолог, изпълнен с абсурд, нежност и самоирония, в който реалността се разтваря в съновидение. В своето училище на нищото Валзер предвижда бюрократичния кошмар и духовната ... |
|
|
"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
|
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... В “Кварталът” засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци - Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с хумор и ирония, понякога горчива, своето виждане за парадоксите и абсурда в съвременния свят. Множеството ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Интересната криминална история се разиграва във време и място, които дават възможност да се разкрие пред читателите един изключително интересен свят: Войводина на прага на XX век с нейното пъстро многонационално население; съжителството и сблъсъка на постиженията на XX век с предразсъдъците и суеверията. Авторът описва този вълнуващ свят с изключителен финес и чувство за хумор, въвличайки ни в ежедневието на отдалечената и все пак близка епоха. В романа се преплитат фикция и действителност. Криминалната история е измислена, но много от героите са действителни личности, живели и работили, респективно творили във Войводина. ... |
|
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
|
Роберт Музил (1880-1942) е сред най-известните австрийски писатели на ХХ век. Роден е в Клагенфурт. Започва да следва в техническата военна академия във Виена, но прекъсва офицерското си образование. Популярен става още като студент по философия, психология, физика и математика в Берлин, когато през 1906 година публикува първата си творба "Лутанията на възпитаника Тьорлес". (Петнайсетина години по-късно написва двете си пиеси.) Още по-голяма известност добива, след като в началото на 30-те години излизат първите два тома от големия му роман "Човекът без качества", върху който той работи повече от ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
