Книгата е посветена на съпоставителното изследване на зоонимната фразеология в английския и българския език, тъй като тя представлява ярък елемент в езика на даден народ и отразява в пълна светлина неговия бит, светоглед, култура, природа, ценностна система, както и взаимоотношенията между хората. Акцентът е поставен върху съществуващи езикови стереотипи, основани на образите на животни, като отрязък от концептуалната картина на света и онзи стабилизиращ фактор, който допринася за глуповата идентичност и самобитност. И в двете култури заекът например е символ на страха (scared as s babbit/ страхлив като заек) и ... |
|
В предлагания труд за първи път се проследяват в цялостен план и върху възможно най-пълно фактологично документиране фразеологичните системи на българския и на румънския език. Фразеологията обикновено е определяна като най-специфичен и поради това и най-труден за превод дял от изразното богатство на всеки един език. Съпоставителното типологично изследване допринася за откриване на нейните действителни специфики в конкретния език, на случаите на еднаквост, на близост, сходство и на различие. Книгата е първата част от многоаспектно проучване на фразеологията на двата езика, принадлежащи към различни езикови семейства, но ... |
|
Това е първият в славянската лексикография двуезичен фразеологичен речник, който представя актуалното състояние на българската и полската фразеология. Речникът е двупосочен - състои се от българско-полска и полско-българска част, като всяка от тях включва по 500 активни фразеологични единици от съответния език и техните съответствия в другия език. ... |
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на "своето" и "чуждото". Представите за ... |
|
Изследването е посветено на концептуализацията на различни аспекти на тази емоция и се основава на богат фразеологичен материал от двата езика, вписва се в антропоцентричната парадигма. Анализът на идиоматиката с помощта на когнитивни методи позволява да се разкрие концептуалната картина на света на двете културно-езикови общности по отношение на емоцията страх и да се изясни каква е традиционната им представа за същността на страха, за изпитването на страх и за страхливия човек. Книгата е предназначена за обучението по дисциплините Фразеология, Лексикология, фразеология и превод и Етнокултурни аспекти на фразеологията. ... |
|
Тематиката на сборника е разнообразна и засяга въпроси, свързани с проучването на българската и полската фразеология от различни аспекти и с подходите при лексикографското описание на фразеологичните единици. Студиите и статиите в представяния сборник внасят нови щрихи в изследването на българската и полската фразеология в едноезиков или съпоставителен план и ще бъдат полезни за всички, които се интересуват от съвременното състояние на славянската фразеология, както и от проблемите на фразеографията. ... |
|
Съпоставителен анализ на фразеологизмите в новогръцкия и българския език от Румен Рикевски на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание в областта на семантиката. Археология на фразата е второто ѝ цялостно изследване. Книгата представя произхода на над 400 български фрази и тяхната употреба в литературни и нелитературни текстове. Проучването събира любопитни истории за възникването на много съвременни български изрази, изследва изпълнения със завои и грешки път за установяване на тяхната етимология, показва ги в контекста на други култури, от които водят своето начало, и разкрива ... |
|
Двуезично издание на български и немски език. ... "Настоящият сборник "Избрани афоризми и цитати от български автори" е представен и в превод на немски език, като преследва по този начин и учебни цели. Афоризмите и цитатите са подредени хронологично - от началото на Българското възраждане с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски до нашето съвремие. Мисля, че понятието "цитат" е пределно ясно за евентуалния бъдещ читател. Що се отнася до термина "афоризъм", той е понятие от раздел "фразеология" на лексикологията, сродно с "пословица", " ... |
|
Третото преработено издание на учебника Медиен език и стил: Теория и съвременни практики е предназначено за специалностите Журналистика, Връзки с обществеността, Книгоиздаване и всички специалности от професионалното направление Обществени комуникации и информационни науки, в които се дискутират проблемите на медийния език, журналистическата стилистика, публичната реч, езиковата култура, реториката, устната и писмената комуникация, езиковите норми и кодификацията. Андреана Ефтимова е професор по медиен език и стил във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Свети Климент Охридски и ... |
|
Българско-полски паралели. Съпоставка на българските и полските фразеологични единици, свързани с християнството в контекста на тяхната културна обусловеност."Българската и полската езикова общност принадлежат като цяло към културно-религиозния кръг на християнството. През 864 година княз Борис започва покръстването на българите, като под влияние на политическата обстановка приема християнството от Византия. Полша започва процес на християнизация век по-късно - през 966 г., и отново по политически причини се насочва към римското папство. Както в България, така и в Полша, за да се наложи като всеобща религия, ... |