Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
Оренда се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите "Да" също ... |
|
|
Българите имаха високи изисквания към себе си. Те бяха жизнени, любознателни, задълбочени, осъзнати, хора на дълга и честта, които непрекъснато общуваха с орендата и бяха в неразривна връзка с Бог. Всеки един от тях се опитваше да превърне живота си в легенда, достойна да бъде разказвана от тумирите, да превърне Пътя си в мисия. Те бяха българи, светли глави, духовни същества и светеха и грееха, те не бяха луни, а слънца. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
България е свята и свещена, тя е сарактът, вместилище на душите на всички българи, живели някога, тя е еманация на духа, честността и справедливостта, тя е мисия и Път, връзката на Бог с хората. Днес трябва да се стремим да бъдем достойни хора, да се уважаваме не заради някой друг, не заради миналото, дори не заради бъдещето, а заради днешния ден, защото ние сме героите, които трябва да преведат българите през живота, да опазим и съхраним духовната, истинска и чиста България. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българите са мисиянски народ, защото само ако следват мисията се чувстват пълноценни. Те биха се сплотили и обединили около този, кото им посочи достойна цел, заради която да живеят. Канът ювиги трябва да направи това за своя народ. Мисията трябва да бъде значима, за да може народът да се извиси и да стане силен и решителен. Българите биха пожертвали и живота си, но само за нещо истинско и изключително. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Ние сме българи и не от земя, а от небе сме направени. Тук, на Запад, християните и евреите твърдят, че са създадени от земя и кал, а ние сме направени от облаци, звезди, огнени изгреви и залези, вятър, дъжд и сняг, слепени с оренда, заченати и родени в небесната твърд. Ние сме нежни и деликатни като повея на вятъра и страстни като буря. Ние сме хора на Небето и един ден ще отидем отново там, където нашите предци-звезди ни очакват, в саракта! Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман ... "Тангра" е поредица от исторически романи, в които авторът на "Ятаган и Меч" е разказал българската история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Токораз Исто разкрива езотеричната, скритата, дълбоко пазена в тайна и често премълчавана и манипулирана наша история. Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече „живо слово" или „кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, ... |
|
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
|
Български исторически роман. ... Воин не означава само да се тупаш в гърдите, дори не е това да участваш в битки, а да проявяваш непреклонност и твърдост, да вървиш, дори когато устоите под нозете ти ги няма и не си сигурен в посоката, да се бориш, дори когато си изгубил представа за Добро и Зло. Воинът е онзи, който постоянно търси и намира устоите си, върви без да спира и води останалите след себе си. Точно в такива моменти, когато всички се губят и спират, той продължава и ги повежда напред. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Аз ще си лягам - каза игуменката и се оттегли. Кубрат бе сигурен, че тя не бе мигнала през цялата изминала нощ и сигурно наистина бе много изморена. Тялото на българина бе схванато, досега бе стоял напълно неподвижно и мускулите му се бяха сковали. Мъжът искаше да се раздвижи малко, затова, вместо да се отправи към кубикулума, където спяха децата и накъдето тръгна Ситара, предпочете да излезе малко навън, да вдиша чист въздух и да направи лека разходка преди лягане. Когато излезе, той се протегна и прозя шумно и в този момент погледна към звездите. Тези звезди, които бяха досущ като ... |
|
|
Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |
|
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
