"Господине, може ли да правим любов?" - плахият нежен гласец, пробил през умореното му съзнание, го кара да се ококори. Хубаво момиче, красиво и одухотворено, а сякаш понесло цялата мъка и болка на света в погледа си. Той е обвързан и, разбира се, не е на линия да отговаря на болежките на всяка срещната по пътя жена, била тя и очарователно привлекателна. Но когато тя потъва в нощната планинска пустош и не се връща повече, той е искрено притеснен за нея." Из книгата Какво е накарало едно красиво младо момиче да подходи по този начин към самотно седящия в планинската хижа мъж? Дали тя не е на път да край на ... |
|
|
Съставител: Калина Петрова. ... Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там. Бог е запалил искрата на любовта у нас в мига, в който сме се родили. Бог ни е дал това висше благо и най-голяма ценност, за да го браним и да не забравяме за него. А любовта е навсякъде около нас. Тя е и в целувката на майката, и в погледа на влюбения, и в усмивката, и в подадената ръка, и в прошката, и в сълзите на учителя... Тя ... |
|
|
Преработено издание. ... "Има въпроси, които са по-важни от отговорите. Има думи, в които откриваш подслон и разбираш, че не си сам в своето търсене. За изкуството да бъдеш човек и да обичаш по-лесно себе си и света. Пътешествието продължава..." Радослав Гизгинджиев "Рядко се случва някой да описва тъжното така изящно. И да описва хубавото, без да звучи прекалено банално. Ралица умее до съвършенство и двете." Деси Нико ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Сестра ѝ е мъртва. Тя ли е следващата?"B един момент човек може да си тананика коледни песни, да танцува в кухнята, да бъде изпълнен с милион надежди за бъдещето - а на следващия ден да гръмне новината, че се е самоубил. Така, както стана с Попи." Из книгата Всички казват, че Попи е скочила. Клементин Харис е съсипана след неочакваното самоубийство на сестра си Попи. Шест месеца след нещастното събитие тя се опитва да се върне обратно към нормалния си живот. Нейната красива, креативна сестра, със слънчева усмивка, е скочила от ръба на скала. Това е заключението на разследващите. Така мисли и Клементин. До ... |
|
|
В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание - дебелите сребърни гривни, които са на китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали. Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че ... |
|
|
"Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към ръба на света, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно." Мирела Иванова "Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места - знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия ... |
|
|
Епохата на квантовата биология. ... Животът е най-необикновеното явление в познатата ни Вселена - но как е възникнал той? Дори и в днешната епоха на синтетична биология и клониране все още е факт, че никой никога не е направил нещо живо само от нежив материал. Животът си остава единственият начин за създаване на живот. Дали не пропускаме някой важен елемент? Подобно на "Себичният ген" на Ричард Докинс, който предложи нов поглед към механизмите на еволюцията, "Живот на ръба" променя разбирането ни за фундаменталната динамика на нашия свят. Обединявайки своя опит в авангардната наука с несравнимата си ... |
|
|
Действието се развива 27 години след събитията от първата книга и 18 години след историята от втори том. Светът е залят от всемирния потоп. Цялата история носи библейски щрихи. Останали са отделни острови, които са последните стожери на сухоземния живот и на познатия ни свят, който се е върнал към първичното. Земята навлиза в свой нов цикъл, в който не се знае дали има място за последните останали хора. Главният герой, Биан, на местния език името му означава океан, живее в сърцето на тези апокалиптични времена, оплетен във връзките и събитията от предишните две книги, но по начин, който остава непонятен за него. Поставен ... |
|
|
Един карнавален свят, изпълнен с мистерия, фарс, изкуство, секс и любов. ... "Смешни, тъжни, мрачни, жалки и нечистоплътни парчетии (абе, всичко си е в едно - въпрос на възприятие) из живота на неколцина тъпанари и една, дето се мисли за кучка. Което никак не и пречи да е тъпанарка, че и в повече от другите. Има и един, който никак не е тъпанар, само дето е най-простият от всички. В смисъл, че тъпанарите и кучката са образовани - всеки донякъде и според силиците си, а той никак. И за още две кучки става дума, но на тях само задниците им се мяркат из романа, тъй че не си струва да се говори за тях. Не само за ... |
|
|
Избрано за вас! ... Биографичен роман за венецианския ренесансов художник Тинторето (1518 - 1594). Тинторето умира и в последните 15 дни разказва живота си. Печели войната не онзи, който печели битка - а онзи, който живее един ден повече от врага си. Във Венеция, към края на XVI век. Якомо Робусти - известен още като Тинторето, италиански живописец, един от най-талантливите представители на венецианската школа и последният голям художник на Италианския ренесанс, защитава постиженията си с всички възможни средства. Той процъфтява независимо от конкуренцията, заплахите за побой и измамата като начин на живот, като ... |
