Книгата изследва т.нар. „народна история” в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично”, „предавано от поколение на поколение вековно знание”, според романтичната визия на ХІХ в. за „народния дух”. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията” или (псевдо)историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за ... |
|
|
"Умът е безкраен; нито кръгъл, нито квадратен; нито голям, нито малък; нито зелен, нито жълт, нито червен, нито бял; нито горен, нито долен; нито дълъг, нито къс; нито гневен, нито щастлив; нито правилен, нито грешен; нито добър, нито зъл; нито пръв, нито последен. Всички буда светове са празни като пространството. Вътрешно нашата цендентална природа е празна и нито една дхарма не може да бъде намерена. Същото е и със същността на ума, която е в състояние на абсолютна празнота (т.е. празнота на не-празното)." Дадзиен Хуейнън В книгата са представени серия класически текстове от Чан: Даоюан. Записки на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Тридесет и осем текста пресичат изследователските полета на сценичното, визуалното и словесното изкуство, търсейки общ диалог; тридесет и осем текста подхващат вечния диалог между словото и образа, като се фокусират върху знаковите отношения между тях; тридесет и осем текста доказват, че днес никое знание не може да бъде затворено единствено в дисциплинарните си граници. ... |
|
|
Монографията разглежда въпроси, свързани с развиване на уменията да се възприема и да се създава текст, както когато се усвояват неговите категории, така и когато се извършват различни речеви дейности. Анализират се функциите на текста в обучението по български език и се предлагат технологични решения за тяхното осъществяване при развиване на комуникативната и на социалната компетентност, при създаване на емоционални и ценностни нагласи у учениците. Коментират се някои аспекти от рецепцията на електронен текст. Предлагат се методически идеи за работа по казуси и по проеки. Книгата е насочена към учителите по български ... |
|
|
Текстове на пирамидите са най-древният известен ни сборник с религиозни текстове в човешката история. Те са записани за пръв път в недостъпните подземни помещения на пирамидата на цар Унис от V египетска династия (ок. 2350 г.пр.Хр.) и продължават да бъдат изписвани в пирамидите на следващите царе и царици от VI династия до края на Старото царство. По данните на съвременната наука може да се предположи, че тези текстове са били записани най-малко столетия по-рано, а вероятно в устна форма ги е имало още в края на IV хил.пр.Хр. Текстовете на пирамидите имат изключително значение за изследването на древноегипетската ... |
|
|
Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Теоретични пространства". ... Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане). Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915 - 1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината. "Преходността", "Траур и меланхолия", & ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
Александър Сергеевич Пушкин и неговите „Повести на Белкин“ ... Монографията е посветена на писателския дебют на Александър Сергеевич Пушкин. Изследват се историята и поетиката на първата му книга "Повестите на Белкин", мястото в развитието му като прозаик. Аналитично се проследява работата върху всяка от петте новели: "Майсторът на ковчези", "Станционният надзирател", "Господарката селянка", "Изстрел", "Виелица", и зараждането на идеята за обединяването им в общо смислово цяло. ... |
