Народната история - Между устност и писменост

Книгата изследва т.нар. „народна история” в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично”, „предавано от поколение на поколение вековно знание”, според романтичната визия на ХІХ в. за „народния дух”. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията” или (псевдо)историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за родното място и гроба на преподобни Паисий Хилендарски в района на Самоковско. Проследен е механизмът на конструиране на „преданията” от края на ХІХ в. до днес, чрез непрекъснатия диалог между устно/фолклорно/локално познание и печатно слово – преса, краеведски издания, научна и популярна книжнина. Анализирана е вариативността на наративите в различни исторически и идеологически контексти и приписваната им роля на „автентично” познание и първоизточник в изграждането и утвърждаването на локалната идентичност.

Цветелина Димитрова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“ и „История”. Получава образователната и научна степен „доктор“ по фолклористика през 2009 г. Работи в секция „Антропология на словесните традиции“ към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките. Специализирала е в Полша и Италия, където е изнасяла и лекции. Автор е на редица студии и статии, публикувани в български научни издания. От 1997 г. е член на Семинар по практическа етнология и фолклористика „Проф. д-р Иван Шишманов“ към СУ „Св. Климент Охридски“, а от 1999 г. и на Асоциация за антропология и фолклористика „Онгъл”, съвместно с която участва в теренни проучвания в района Горен Рупчос (Средни Родопи) в периода 1999-2001 г. (с. Югово, с. Манастир, с. Тополово, гр. Лъки). Отново с Асоциация „Онгъл” се включва в теренните проучвания в района на Самоковско по линия на проекта „Адаптация на археологическите обекти за нуждите на културния туризъм” на община Самоков. В периода 2004–2011 г. е участвала в проучвания на селата Доспей, Продановци, Говедарци, Мала църква, Бели Искър, Райово, Клисура и Сапарева баня. Научните интереси на Цветелина Димитрова са в сферата на колективната памет, фолклорната история, локалната култура и идентичността.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Предисловие
За "Народната история"

• История - памет - разкази
• Мит - история - памет
• Памет и идентичности
• Наративите и колективната памет. Устното и писменото
• Локално и локализъм
• "Народната история" между устното и писменото

Преданията за цар Иван Шишман в контекста на средновековнатакнижнина и устната традиция. Архетипни модели в колективната памет

• Митологизиране на историята и/или историзиране на мита (Архетипно-митологичен модел)
• Преданията за гибелта на цар Иван Шишман в контекста на средновековната владетелска идеология и книжовност
• Историко-апокалиптични съчинения
• Архетипни ядра и интерпретацията им в колективната памет. Име - сюжет - топос.
• Името Йоан/Иван
• Сюжетът. Бягството, битките и смъртта
• Мотивите за сакралната кефалофория и чудесното извиране на вода
• Топосите
• Митотопонимът Медно гумно и мотивът за скритото съкровище
• Интерпретация на преданията за цар Иван Шишман през призмата на епическия код. Име - сюжет - топос
• Антропонимът Иван и неговите производни в юнашкия епос
• Цар Иван Шишман/цар Костадин
• Сюжетът
• Инициация на юнака - сватбата и смъртта - съживяване
• Мотивът за обезглавяването и магическият полет
• Топосите. Трапезата. Трапезата/пирът - пътят - полето

Преданията за гибелта на цар Иван Шишман в локалната памет

• Писмена фиксация на текстовете. Ранновъзрожденски историографии
• Текстове, публикувани в пресата, мемоари, пътеписи и очерци
• Механизъм на изграждане на преданията и мястото им в локалната памет
• Образът на цар Иван Шишман в историографията

Конструиране на памет - съвременни опити. "Да запазим легендите живи!"

• Топосът - принадлежността - спорът
• Гробът и паметникът
• Възпоменанието
• Основаването на с. Доспей. Нов местен прочит

Преданията за родното място на Паисий Хилендарски в локалната и националната памет

• Биографични данни за Паисий. Извори и източници
• Отец Паисий като образ-идеологема. Политически импликации и интерпретации
• Разказите за Паисий в устния и писмения дискурс
• За гробовете на Паисий Хилендарски и Патриарх Евтимий. Сакрална география и селищни исторически наративи

Послеслов
Приложение
Литература
Summary