С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
|
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
|
Човекът на словото, преподавател по литература в Сорбоната и литературен критик разказва история, която започва, когато той е на 13 години, и стига до своя край около 62-ата му годишнина. Светът на книгата ще провокира своите читателите да вярват в идеята, че "всичко ще се нареди", независимо откъде идваш - като социална и културна среда, стига да съхраниш човешкото в себе си. Париж, 2016 г. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години. Марсилия, 1967 г. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. ... |
|
|
"Без дом" е разказ за живота на малкия Реми, който не знае кои са родителите му и е принуден сам да изкарва прехраната си. Момчето обикаля пътищата на Франция заедно със стария артист Виталис и неговата "театрална" трупа от три кученца и една маймунка. След много трудности и премеждия момчето открива своя истински дом. ... |
|
|
Книга първа от поредицата Сладките магнолии на Шерил Удс. ... Действието се развива в малкото градче Серенити в Южна Каролина. В центъра на сюжета са група приятелки, наричащи себе си Сладките магнолии. За тях приятелството е вечно. Мади Таунсенд има най-добрите приятелки, които би могла да си пожелае, но животът ѝ се преобръща, когато съпругът ѝ я напуска заради по-млада жена. Промяната е мъчителна за всички, най-вече за трите ѝ деца, и Мади е изправена пред големи предизвикателства. След толкова години, в които е била съпруга и домакиня, тя трябва да се върне към позабравените си бизнес умения и да ... |
|
|
Книжката съдържа над 100 стикера, с които детето може да играе, залепяйки ги върху цветните странички. Какво може да намерим в дневната, в кухнята или в градината? Малчуганите могат да създадат свой собствен интериор, докато се забавляват. Книжката е част от поредицата Моята стикерна книжка на издателство Пух. ... |
|
|
Квебек, Канада, 50 -те години на XX век: Отношенията между французи и англичани вървят като по ръба на бръснач - точно както при родителите на Маги Хюз. Англоговорящият баща на Маги има амбиции за дъщеря си, които не включват брак с бедното френско момче от съседната ферма. Но сърцето на Маги принадлежи на Габриел Финикс. Когато тя забременява на петнайсет години, родителите ѝ я принуждават да даде бебето си Елоди за осиновяване и да вкара живота си в релси. Елоди расте по сиропиталища - и без друго окаяно съществуване, което претърпява трагичен обрат. Заедно с хиляди други сираци тя е обявена за психично болна в ... |
|
|
Грейс не може да има свой домашен любимец, но много обича да разхожда кучетата в приюта за бездомни животни, особено Хари - един невероятно сладък джак ръсел. Хари също обича Грейс и с нетърпение очаква всяко нейно посещение. Не след дълго обаче едно мило семейство осиновява Хари. Грейс знае, че трябва да се радва за приятеля си, но той толкова много ѝ липсва, че тя не може да мисли за нищо друго... Горкият Хари също не разбира къде е отишла любимата му Грейс... ... |
|
|
Да започнеш да градиш всичко важно в живота си отначало, когато си на четиридесет и три години - това би стъписало всяка жена. Но точно пред такава реалност е изправена Джули, когато научава, че зад красивата фасада на брака ѝ е имало потаен лъжец, друга жена, та дори и дете, за които тя нищо не е подозирала. Налага ѝ се да стисне зъби, да преглътне болката и да потърси спасение в една стара къща на остров край бреговете на Южна Каролина и да се научи да се справя сама. Но и тук я дебнат изненади - нещо, което изобщо не е очаквала, е че ще бъде заставена да приеме завеяната си сестра, с която отдавна не се ... |
|
|
Книга четиридесет и втора от поредицата "Златни детски книги" ... "Без дом" е роман, разказващ за живота на малкия Реми, който не знае кои са родителите му и е принуден сам да изкарва прехраната си. Момчето обикаля пътищата на Франция заедно със стария артист Виталис и неговата "театрална" трупа от три кученца и една маймунка. След много трудности и премеждия момчето открива своя истински дом... "Но Виталис ме хвана за ръка и слязохме на пътя. - Капи! – каза той. - Зербино! И двете кучета ме обградиха: Капи - отзад, Зербино - отпред. Трябваше да последвам Виталис. След няколко крачки се ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
