От "Осанна!" до "Разпни го!". ... Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата "Археолог" - компедиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало. Прочетете непременно "Археолог", само така ще разберете истинската ценност на археологическите открития. И високата стойност на археолозите, които ги ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Годишникът е издание на Департамент "Археология" към Нов български университет. В него се публикуват студии, статии, съобщения, резюмета и рецензии, свързани с научната дейност на членовете на Департамента, студенти и докторанти в програмите "Археология". "Археологически изследвания" и "Археологически анализи и археометрия" на НБУ, също така проучвания и материали на изследователи от други научни и научнообразователни институции. "Селищна археология" съдържа общо десет статии и една рецензия. Материалите са мултидисциплинарни, а хронологичният обхват е широк - от ранната ... |
|
|
Тази книга ще ви запознае с една интересна и загадъчна наука - археологията. Тя изучава миналото чрез неговите материални останки. Археолозите разкриват загадки от миналото и го реконструират, като работят на земята, под водата и дори във въздуха. Книгата е част от детската поредицата "Загадките на историята" на издателство "Пан". ... |
|
|
"Никой не може да предвиди края на една наука, защото той зависи от състоянието на обществото, а то постоянно се променя. Остава да се отбележи, че българската археология все още е далече от въпросното "изчерпване" не само поради многобройните паметници, не само поради обществения интерес към тях. Нейните резултати са все още твърде далече като обем и дълбочина от изискванията, които поставя стойността на самите паметници, разбирана в най-широк смисъл...""Когато се говори за край на българската археология, не може да не се вземе предвид споменатия по-горе сигурен опит за бъдеща инвазия на чужди ... |
|
|
"Лекциите на професор Богдан Филов ни даряват възможността да пристъпим в лабораторията на един от най-мощните археолози през XX век в световен мащаб, съграждали тази наука и в България. През десетилетията, отминали след представянето им, се е умножил, усъвършенствал и усложнил изследователският апарат, разширил се е кръгът на обектите, неимоверно е нараснало числото на интерпретативната литература. Навярно тъкмо това удължава фокусното разстояние на наблюдението върху методите, критериите и ходовете на мисълта, присъщи на един от първомайсторите на археологията, приложени тук и към широк дял от изкуствознанието. С ... |
|
|
Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание в областта на семантиката. Археология на фразата е второто ѝ цялостно изследване. Книгата представя произхода на над 400 български фрази и тяхната употреба в литературни и нелитературни текстове. Проучването събира любопитни истории за възникването на много съвременни български изрази, изследва изпълнения със завои и грешки път за установяване на тяхната етимология, показва ги в контекста на други култури, от които водят своето начало, и разкрива ... |
|
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
|
Книгата изследва интереса към античността и "притежанието" на антично наследство като извор на социален и културен капитал за основните политически общности на съвременността - нациите. Интересът е насочен към превръщането на археологическата практика и нейната материалност в антропологичен проблем, т.е. предлага изследване на отношението между артефакти и социални репрезентации и практики, както и на процеси, които ги превръщат в наследство и в източник на национална идентичност. Инструментите на изследването са формирани въз основа на съвременните антропологични тенденции към рефлексивност, които изграждат ... |
|
|
Настоящият сборник има пъстра направа и се състои от текстове, разглеждащи властта през призмата на философията, социологията, политическите науки, медиите, теорията на информацията, литературознанието, историята и археологията. По темата е натрупана толкова много научна литература, че възниква въпросът дали изобщо може да се каже нещо ново. Амбивалентното, особеното отношение към властта в България е една от причините текстовете в сборника да бъдат интересни и оригинални. У нас към властта се подхожда, от една страна, с недоверие и отчуждение, коренящи се в бюрократичния характер на империите, белязали историята ни. ... |
|
|
В книгата автора представя, аргументира и прилага серия тези за теоретичната археология. В монографията и приложените статии и студия се следва емпиризмът като доверие към данните и фактите. Затова развиваните тези са подложени на изпитания в конкретни археологически и исторически казуси. "Дълбокото време" е метафора за невидимо бавните процеси на отлагане на археологическите структури - ентропиен продукт на култури от миналото. "Времето" е метафора за света като процес - няма чисто време, а преплетени и насложени процеси с различни скорости и мащаби. Процесът на човешкия живот - индивидуален и ... |
|
|
Съвременен български роман за любовта, преходното, човешкото и вечното."Зрелищното, свръхестествено четиво се продава добре. На този фон да описваш всекидневието, е истинско предизвикателство. С обикновени думи от разговорната реч, без ефектни метафори, в които наднича авторско самолюбуване, с пестелива изразност. Когато това приковава вниманието ни, заслужава да се запитаме: Как се е получило? С искреност. Такава е книгата Кая на Дияна Тончева. С делничен език авторката поетизира старческата самота, чаровното нетърпение на младите, трогателното доверие на животните към човека. Предава ни го без гръмко обобщение, а ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
