"Драги читателю, в ръцете си държиш едно ранно философско произведение обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството. За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на секта на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното и са водили изключително аскетичен начин на живот. Официална християнско догма счита схващанията на Тациан за християнството за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски ... |
|
Продължението на Свобода или смърт. ... Историческото разследване Невидимата искра на Възраждането е за незнайните, подминавани и подценявани събития, влезли в основата на нашето Възраждане като дялани камъни. Тук са разказани истории за видни българи, чиито имена през годините са изгубили блясъка си напълно незаслужено: Софроний Врачански, Осман Пазвантоглу, Антон Йоанович, Никола Пиколо, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Иван Селимински, Иван Касабов, Георги Раковски, Сава Доброплодни, Кръстьо Пишурката, Драган Цанков, Марко Балабанов, Бачо Киро, Велчо Джамджията, Георги Мамарчев и други. Българските възрожденски ... |
|
Трето издание. ... Черният конник, роман за Черноризец Храбър и цар Симеон, е един от най-последователните опити за приключенско белетризиране на историческа тема, както отбелязва критиката в годината, когато романът излиза за първи път. Борис, Симеон-Храбър, Владимир, Наум, Есхач, Мостич са не само исторически персонажи, но и романтични герои, допринасящи за разкриване на една динамична епоха от българската история. Черният конник е увлекателно, интригуващо четиво, което няма как да не бъде обикнато от младежката читателска аудитория. Изданието се посвещава на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев ( ... |
|
Трето издание. ... Наричаха ме Желязната ръка е исторически роман за Ивайло и неговото време. Посвещава се на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев - 2026 година. Излиза 50 години след последното второ издание - 1975 година. Книгата е наградена през 1971 година от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши. Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и Право в Софийския университет. Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
Будителите на българския народ са тези духовници, творци и държавници, които повече от хилядолетие са развивали и защитавали българската духовна и национална независимост. На великите будители от Възраждането, които са създали съвременния български език и култура, е посветена тази книга. ... |
|
Сборник в чест на доц. Димитър Вечев. ... Сборникът Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипломация е жест на признателност към учителя и колегата, дългогодишния преподавател по руска история в Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски доц. Димитър Вечев. В тома са включени научни разработки на двадесет и двама историци от България и Русия. В тях са анализирани различни проблеми от историята на руската държава в различните ѝ форми (империя, Съветски съюз, Руска федерация) през дългия и изпълнен с поврати период, обхващащ XIX, XX и началото на XXI в. Представени са различни ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |