България в потури, но с цилиндър. Нашенски истории от едно време

Преработено и допълнено издание. Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност...

Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от родния бит, култура, обичаи, навлизащите в страната ни новости, като появата на литературните салони, на плажа като мода, на велосипеда като превозно средство и други, както и проблема с възприемането им от страна на българите.

Историите са поднесени с много любов, малко тъга и разбира се, с изключително фино и ненатрапчиво чувство за хумор.

Петя Александрова е позната на българския читател със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерството на образованието и науката Петко Р. Славейков за цялостно детско творчество, Националната награда Константин Константинов за принос в детското книгоиздаване и на много други. Нейни произведения са включени в училищните читанки, а стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.

"На първия бал някои дами валсували по вълнени чорапи

Някога, някога, чак в далечната 1880 година, по-точно - на 8 януари, княз Александър Батенберг организирал в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил далече от семейството си и искал да пренесе на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. Можем само да се досещаме каква паника, възбуда и суматоха е предизвикала идеята, особено у дамите, жени на министри, на висши чиновници, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подходящи тоалети, а нали към тях трябват и аксесоари - обувки, чанти, шапки, бижута... Мъжете, както е било винаги, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе... Е, може и бастун с инкрустирана дръжка, но не е задължително.

Един наблюдателен участник в събитието не без присмех твърди, че на този първи бал жените пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе - свалено сякаш от прозорците на някой букурещки локал, т.е. евтино, грозно и дори вулгарно. Друг заявява, че роклите ги бивало, но с обувките работата била смехотворна. Някои дори били без бални обувки, а под луксозните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от местна шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае колко кални и неравни са били някога дори главните улици на столицата (всички ходели с галоши!), никак не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил съпругата на английския консул - госпожа Ласелс, да даде уроци по "лансие" (бален танц) на поканените гости, т.е. имало е нещо като репетиция. Можем само да се чудим дали другите бални танци - валс, полка, кадрил, руска мазурка... са били познати и откъде?
Балната зала била осветявана от лоени свещи, сложени в бронзовите полилеи и в изящни свещници, но според присъстващите пак било полутъмно. Голяма новост - украсена елха, за която някои са се произнесли с недоумение: "да се вкара вкъщи цял чам...", т.е. що за глупост и приумица? Присъствали 116 души, от които само 23 жени. Оркестърът - от чешки музиканти. Естествено, балът бил открит от княза, който танцувал с г-жа Марионка Бурмова, съпруга на Тодор Бурмов, първия министър-председател на България. Константин Иречек отбелязва в спомените си, че лакомствата в бюфета били унищожени с баснословна бързина и с "пристъп". Имало студени ястия и плодове, сладкиши, шампанско и бургундско вино. Виенчанинът Иречек, човек на етикета и тънкото възпитание, присмехулно разказва, че Х. излапал цяла щука, а У. ядял с ръце... И че употребил част от времето си на бала, за да учи други двама как се яде на такива места. Между другото, обобщава: "На някои им личи, че доскоро са носили фес". На този първи бал било шумно като на ориенталски пазар - дрънчене на офицерски шпори, женски кикот, политически разговори на висок глас, даже музиката се чувала лошо... Когато князът се оттеглил в три часа, всички се хванали на хоро и... счупили на едно място паркета.

Новогодишните балове станали традиция за софийския елит и много скоро се прехвърлили от двореца във Военния клуб - отначало в стария, на "Московска", а после в новия, който познаваме и ние. Казват, че цар Фердинанд толкова го харесвал, че прекарвал повече време в клуба, отколкото в двореца. Там разполагал не само със собствена ложа, но и със тая за отдих и тоалетна към нея. Злоезичници твърдят, че през тайна врата на втория етаж посрещал в стаичката си и гости, главно дами. Според единодушното мнение на хроникьорите, с времето баловете станали по-бляскави и съвсем по модела на руските, виенските и парижките - като се почне от луксозните покани, от лакеите с лъскави ливреи и шамбеланите с позлатени дрехи, които посрещали дамите на входа и им поднасяли свежи цветя... И се стигне до топовните гърмежи в 12 часа, до гвардейския полк, който свири "Шуми Марица", до приветственото слово на царя. Даже и бюфетът, твърдят очевидци, станал по-богат като че ли, та българинът не се нахвърлял така лакомо да яде и да пие. Любопитна подробност - след котильона (френски танц по двойки, където един е водач и може да отстранява другите, които бъркат такта) дамите получавали за спомен малки подаръчета - гривна, ветрило, кутия за бижута, закупени от странство, които са били повод за оживени коментари и задушевни женски приказки месеци наред след бала. Повече от ясно е, че обикновените люде не са имали възможността да присъстват на дворцовите балове, а и откъде толкова скъпи тоалети... Затова пък вестниците подробно информирали за всичко интересно - кой как е бил облечен, с кого е танцувал, с какъв файтон или ландо е пристигнал... Нищо не било изпускано от внимание, дори дребничкия факт, че еди-коя си г-жа помолила княза да ù помогне да махне заплетените в буклите ù панделки, явно надявайки се на нещо повече...

В скоро време новогодишни балове - с елха и без елха, с маски и без маски, започнали да се правят и на други места в столицата. Инициатори били например офицерите или някаква професионална организация, задруга, корпорации и дружества. Според Георги Каназирски-Верин в някои подходящи "салони" почнали да се организират литературно-музикално-танцувални вечеринки с платен вход, които продължавали цяла зима. Верин ни е оставил един живописен разказ за такава вечеринка, при която в залата можели да се видят дами с преправени за целта венчални рокли, жени с "вакарелски сукмани", бабички с шамии (дошли да наглеждат щерката да не кривне от правия път), и "шансонетки" с предизвикателни блузки и подкъсени поли... В паузите слуги размахвали метли и прахът правел дишането невъзможно. А на бюфета се поднасяли гевреци, семки и фъстъци, бяло сладко и локум, червена и жълта "лимоната"... Както и наливна бира в чаши, изплаквани набързо в една кофа наблизо. Хумористичен разказ за новогодишен бал в Славянска беседа ни е оставил и писателят Алеко Константинов. От него ни става ясно, че нерядко подобни празници почвали с леене на шампанско и свършвали с "вадене на шашки" и трошене на посуда и столове в нечии пияни мъжки глави. Научаваме и нещо друго - на баловете се организирали лотарии с дребни битови вещи или подарени от някого предмети на изкуството. Събраните суми се използвали за сиропиталища или родолюбиви инициативи, свързани с благоустройството на града."
Из книгата

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com

Българинът, с когото султанът пил кафе и ял баклава. Добри Желязков Фабрикаджията е първият нашенец с ферман за султанско благоговение
Ботев за женитбата: "Моята шея не влиза в хамут!" Венета е заживяла с хъша без венчило, само от луда любов
Райна Княгиня се качва на коня по заповед на Бенковски. Войводата вади пищов, за да наложи байрактарката да е жена
Войводска майка плаче близо 10 години на чужд гроб. Хаджи Маринка Асенова надживяла и седемте си сина
В Хвърковатата чета - една дама с капела и с чадърче. Суеверни четници искат да убият Мария Сутич, носела им лош късмет
Първата българска комедия е окачествена като цинизъм и порнография. Темата: развратните гръцки духовници и неверните съпруги чужденки
Георги Раковски имал мощно излъчване към нежния пол. Ат язди, калъч върти, в средата на хорото се напъхал...
Сава Доброплодни - против злоупотребяването с любовни наслаждения. Човекът, според Доброплодни, се поболява и от много труд, и от много мързел
Митрополит Серафим спасява Сливен от ордите на Шевкет паша. За първи и последен път екзарх Антим I ръкополага за владика вдовец
Несправедливо и обидно е да се римува "Пишурка" с "хурка". Човекът, превърнал Лом в център на българската култура, не заслужава присмеха на Ботев
Спицеринът на Хвърковатата чета. Георги Зафиров участва в Априлското въстание с пушка в едната ръка и с торба илачи в другата
В някогашното школо наказвали с камшик и почерняне на лицето. Принудили първата ни дипломирана учителка да връща пенсията си
Д-р Иван Селимински твърди, че крадци, пияници и убийци стават ергените. Заклет ерген, той е убеден, че само бракът прави човека добър и полезен
Петко Р. Славейков на три пъти искал да умре. Един от най-изтъкнатите ни интелектуалци страдал от домашно насилие
"Какво е чудо станало в банята, среднята..." Някогашната обществена баня била и клуб, и кино, и спа център
Първият ни хомеопат учел "как да се лекува човекъ самичакъ". След смъртта си д-р Миркович се "явил" на дъновистка сбирка
Да бъдеш "даскалка", някога означавало и глад, и студ, и камъни по главата ти. Станислава Караиванова е роднина на Левски не само по кръв, но и по дух
На първия бал някои дами валсували по вълнени чорапи. Накрая всички се хванали на хоро и счупили паркета
Иречек - европеец, европеец, ама не съвсем. Видният чешки учен зарязал годеницата си, защото мама не я харесала
Забавачниците у нас - по европейски тертип. Георги, Никола и Вела Живкови успешно побългаряват немската система
Първите ни държавници живеели пет за четири. Ни безплатни квартири, ни евтини кюфтета, а за автомобили никой не бил чувал
Щастливеца моли министър да му се издаде "свидетелство за грамотност". Тикват в затвора журналист за "оклеветяване" на Стамболов
"Цветята на нощта" у нас цъфтят още преди Освобождението. Първият публичен дом е в Шумен
Разводите някога - падение и грях. За да се разведе, Вазов нарочва жена си за луда
Един шоп от Витош планина влиза в училище с "овчи гащи" и калпак. Даскал Манол твърди, че "шопи" иде от "сопи"
В центъра на някогашна София - змии, жаби и патици. Изпъдили мишките в двореца на Фердинанд с магьосник
Пускат слух, че в Девическата гимназия има "сифилист". Учителката Екатерина Каравелова отказва заплата, защото е премиерша
Софиянци отначало предпочитали "пайтона" пред трамвая. Бивша циркаджийка първа се престрашила да стане кондукторка
Стефан Стамболов се опиянявал от властта и злоупотребявал с нея. Големият държавник шпионирал личния живот на подчинените си чрез подкупни жени
В първия трен се качили само няколко мъже смелчаци. Писатели и журналисти описват нововъведението с ирония и сарказъм
Англичаните са ни отворили очите за Под игото. За романа Вазов е получил хонорар 2500 сребърни лева
Белило, червило и "коконски" дрехи издават слабоумие у жената. Срещу изневярата - фусти, корсети, топлийки и фуркети
Придворна дама цери луди и прави плаж за бедни деца. Д-р Анастасия Головина първа у нас популяризира лечебната сила на водата
Градската градина в София пази спомена за не едно грозно убийство. Ориенталски старинен шадраван и "голи" статуи радвали очите на столичани
Първото нашенско театро разплаква и поробители, и поробени. Понякога зад завесата актьорите се пердашели като "пиени добитоци"
Чудото на Първото българско изложение в Пловдив не се повтаря. Машина за правене на обущарски клечки и чорапи от женска коса са сред атракциите
Според граф Бурбулон Фердинанд е разглезен и "изтърван" от дете. Личният секретар на княза нарича двореца "ужасна барака"
Д-р Яков Кларк оставя достойно име и една побългарена дъщеря. Обикалял чуждите консулства и показвал отрязани детски глави
Стамболов наредил за счупено дръвче да чупят ръце. Най-големият софийски парк е опръскан с бунтарската кръв на шопите
Вазов намразил вестниците, когато почнали да го обиждат и клюкарят. В началото на миналия век газетите били бонус към кафето в заведенията
Нашенски лекари плашели първите велосипедистки с безплодие. "Хвърковатото" колело било посрещнато с камъни и клетви
Обвинили Дядо Славейков, че развратил "немалко невинни български душици". В българската стихотворна еротика смелчаците се броят на пръсти
Фотографинът минавааа! Да си "извадиш пуртрет на джам" някога е било важна работа
Александър Балабанов по принуда станал ходжа на 14 години. С трохи от баници и дрехи "по бедност" той завършва гимназията като отличник
Срамна болест направила Вазов сръдлив и нелюдим. Големият писател неслучайно се боял от зарази и леки жени
Никога не е късно да станеш за резил. Освен с "калните гащи" на Смарайда, Михаил Савов се прочува и с оръжейна афера
Преди сто години българинът не знаел какво е това "курорт". Летовниците скучаели в компанията на мухи, комари и дървеници
Михалаки Георгиев бил съветван как да живее от духа на д-р Миркович. На сватбата му присъствала, макар и невръстна, Александра Колонтай
Благонравните виждали в плажа "поквара и срамна съблазън". През XVIII век се къпели в морето с бельо и халати
Йовков заплашвал любовницата си, че ще се самоубие. Ранните любови на писателя са придружени със скандали и сцени на ревност
Новооткрита звезда в любовната карта на Багряна. Поетесата страда по мъж, който е 7 години по-млад от нея
Да имаш литературен салон, някога било шик и мода. Султана Рачо Петрова, Евгения Марс и Мара Белчева сбирали вкъщи писатели, артисти и дипломати
Русенец се пързаля с налъми, заковани на дъски. Който има ски - да плаща по 200 лева данък, решили управниците
В началото на миналия век можело зорлен да те направят миска. В първия конкурс за хубавици столичани гласували с бюлетина
Теодор Траянов заплашвал любовницата си с пистолет в ръка. Поетът нерядко изпадал в безпаметна ярост и самоубийствени настроения
Дора Конова - една сълза върху окървавената риза на Яворов. Мемоарна книга хвърля светлина върху самоубийството на Лора Каравелова
Дебелянов бил некрасив, но жените го намирали за чаровен. Тъжни стихове, лош късмет и несигурно бъдеще опропастили всичките му връзки
В Соня Змеицата били влюбени и писатели, и художници. Съпругата на Змей Горянин е обезсмъртена с четката на Васил Стоилов
Йордан Стубел се обяснява в любов публично и стихотворно. Лишена от майчинство, Дора Габе "осиновява" поета
На късни години Елин Пелин имал млада изгора. Големият писател бил сантиментален и нерешителен в чувствата си
Люба Ивошевич искала не герой, а мъж в леглото си. Първата съпруга на "вожда и учителя" все още е име, обвито в загадки
Николай Райнов се самонаклеветил при развода с подставено лице. Втората съпруга на академика се видяла в чудо със своенравните му деца
Никола Танев лежи в затвора заради байганьовско озлобление и завист. Художникът посочва Крум Кюлявков за свой физически убиец
Петър Дънов си имал своя оперна дива. Учителя се познавал с Цветана (Лиляна) Табакова от 7 хиляди години
В Клуба на жените писателки можело да станеш "членка" и срещу 5 бона. Евгения Марс и Ана Карима - в съдебна битка, която е всъщност любовно съперничество