Мартин Петков публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките "Сателитни антени" (1998) и "Зимни птици" (2011), както и на сборника с повести "Те не вярват в приказки" (2008). Негови стихове са публикувани в сп. "Пламък", сп. "Понеделник", сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007). Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес и други. Много от кратките му разкази са били отличавани и ... |
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |
|
"За мен Бариерата е напълно реалистично произведение. Елементите на фантастиката тук не противоречат на реализма, а показват някои негови непознати страни... Става дума за ония изкуствени бариери, които човечеството е слагало и слага пред себе си по пътя на своето духовно издигане, бариерите пред полета на мисълта, пред възвисяване на чувствата и стремежите." Павел Вежинов ... |
|
"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." Павел Вежинов ... |
|
Академик Урумов е известен учен, работещ върху новаторска теория, която осмисля целия му досегашен труд и има потенциала да отвори нови пътища в борбата срещу рака. Въпреки проблемите в ръководения от него институт и неудачния си личен живот той остава несломим благодарение на чувството си за достойнство. Племенникът му Сашо, който публикува научната хипотеза на вуйчо си без негово знание, е онази страна на професор Урумов, която на него му липсва - деловитост, практичен ум, способност да преодолява препятствията, без да бъде препъван от предубеждения и предразсъдъци. Съдбата на двамата герои е преплетена не само заради ... |
|
Нека ти разкажа приказка за нишките, дъще. От бебе ти спуска оная ми ти нищенарка кълбото си да вървиш по него. Ама докато го спуска между небе и земя се оплита, та цял живот да му търсим края на щастието дорде е жив коренът ни. Щото в живота има ангели, знайни и незнайни, които плетат невидимите нишки по пътя ни. Пресичат го и са с нас до сами края ни. Не знаем кога и откъде ще ни издърпат за косата, за да засветим отново. И не се лъжи, щерко, ангелите са тука спуснати в образ и подобие на хора, които отдавна са на небето. Тука ги спусна сам Бог, щот горе е чисто и бяло при него, ама тука е катранът, ангелите него трябва ... |
|
В едни други, по-различни времена... Тук децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри - и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях. "Следите остават" и "Произшествие на тихата улица" са любими на цели поколения приключенски романи, които учат децата да са не само дръзки и наблюдателни, но и честни и достойни личности. Нещо, което сякаш се позабравя в нашето съвремие. "Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението - това Приключение, към което ... |
|
Октомври, 1736 г. Керванджията Христо тръгва на път, без да подозира какво готвят на любимата му Марица. Оправдано ли е бягството? Зимата на 1900 г. Георги хвърля заровете в кръчмата, за да спаси майка си и да се ожени за любимата си. Могат ли заровете да решават съдби? Август, 1914 г. Керван от арменци от Текирдаг става част от Марша на смъртта. Кой ще оцелее? Декември, 1940 г. Български полицай помага на баща и дъщеря евреи да се качат на Салвадор, за да ги спаси. Ще успее ли? Защо Росен чака всеки петък и коя ще се окаже Кара Севда? От какво бяга Магдалена и защо красотата ѝ е нейното проклятие? Колко силна е ... |
|
Проф. д-р Виден Георгиев е роден през 1925 г. в с. Гинци, Годечка община. Завършва медицина в София през 1954 г. и дълги години работи в катедрата по физиология и биохимия на НСА, като асистент (1955), доцент (1967) и редовен професор (1975). Там се утвърждава като един от водещите специалисти в областта на спортната физиология и медицина. Получава научна степен доктор в Института по експериментална медицина при Руската академия на медицинските науки (1963). Печели конкурс на ЮНЕСКО - специализира неврофизиология във Франция и работи, като научен изследовател в лабораторията при Френския национален здравен институт, а в ... |
|
|
|
Истории от бутилката. Сборник разкази Андрей Пантев , Стефка Янорова, Мария Георгиева-Савова, Петя Желева-Зеленски, Валентина Войкова, Я. Петров, Ф. Попов, М. Заимов, М. Панчева, М. Маречкова, И. Екимова, Я. Григоров, А. Русков, М. Добранова
Smart books
|
| Цена: 12.99 лв. / 6.64 € |
|
  |
|
Тук ще прочетете разкази, посветени на това благородно усещане, което сближава хората. Те не са апотеоз на пиенето, а пресъздаване на една красива реалност, която преодолява всякакви обременения, тягостни чувства, отчаяние, съмнения за смисъла на живота. Тогава настъпва онази увереност, която потвърждава, че си струва да се живее, колкото и кратък да е животът. Прочетете тази книга. От нея ще усетите, че научавате неща, които сте си въобразявали, че познавате. Така ще осмислим допълнително собствения си живот, за да забравим тежки мисли и да преодолеем предразсъдъците. ... |
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |