Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |
|
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
|
|
Книга първа от поредицата "Змия и гълъб" от Шелби Махурин. ... Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове... Преди две години Луиз льо Блан, единствена дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами, е избягала от майка си и се укрива в земите на краля. А за да не могат да я намерят, тя се е отказала от магията и преживява с онова, което успее да открадне. Но вещици като нея биват преследвани и изгаряни на клада от заклетите ловци към Църквата. Рийд Дигори е капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица. Неочаквано ... |
|
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ... |
|
|
Вилдан Четин е родена в Измир. Работи като продуцент и асистент-режисьор към различни телевизионни канали и продуцентски компании. Защитава докторат към Института по обществени науки в Университета Мармара, специалност Радио, телевизия и кино. През този период започва да пише текстове за реклами за редица турски и чуждестранни рекламни агенции, работи като режисьор. В света на литературата дебютира с трилогията си Корени, Гласове и Ама. "Мъжете са като птиците, още преди да си разбрала какво се случва и той е отлетял от гнездото. Ако имаш дете обаче, нещата стоят по друг начин. Тогава вече е пощенски гълъб с вързано ... |
|
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
|
Какво ни разкрива интелектът на животните за глупостта на хората? Тази необикновена и провокативна книга ще ви зададе редица екзистенциални и морални въпроси и същевременно ще ви накара да се смеете на глас почти на всяка страница. Джъстин Грег е блестящ учен и затова с лекота преобръща всичко, което сме знаели за човешкия интелект. Дали ние, хората, нямаше да живеем по-добре, ако бяхме нарвали? Или някой друг, не толкова умен вид. Дали много от провалите и грешките на Homo sapiens не се дължат на удивителния и изключително сложен човешки ум? Уникалните ни способности - да говорим, да разбием атома, да летим в Космоса - ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Какво му стана на този свят? Какво му стана на този свят? Малко хора си държат на думата. Извърта се и беден, и богат. Всичко зависи от сумата. Какво му стана на този свят? Политиците ни искат война. Продадоха и последния танк, но нямат нищо общо с това. Какво му стана на този свят? Тука се търгува с правосъдие! Крадат се бизнеси, прибират се дела, простотията стана оръдие. Владимир Гюров ... |
|
|
В книжката ще намерите факти за: Най-големият откуп, плащан някога, не бил достатъчен; Ейбрахам Линкълн спечелил гласове с цепене на дърва; Гълъб е награден с медал за храброст; Едно полинезийско кану може да пренесе цяла цивилизация; Жителите на Арктика изработвали оръжия и инструменти от желязо, добито от метеорити; Една придворна дама станала кралица на Португалия след смъртта си; Дълбоководните дронове са страхотни помощници на археолозите; Имперските изпити в Китай можело да са смъртоносни. И още много, много любопитни факти от човешката история. ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
