"Алманахът ФантАstika излиза от 2007 г. като издание за хора със страстен ум и мъдро сърце, за читатели, способни да се вдъхновят от идеи и проекти, правещи света по-добър, и да различават моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща. Това е водещият принцип и на алманаха за 2010 - 2011 г., в който колоси на световната фантастика като братя Стругацки, Рей Бредбъри, Станислав Лем и Алфред ван Вогт съжителстват с авторите от някогашния софийски клуб "Иван Ефремов" и с днешните български фантасти-ентусиасти - от Григор Гачев, Красимир Георгиев, Александър Карапанчев и Атанас П. ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... В този сборник са включени едни от най-добрите разкази, посветени на мистериозни, зловещи и свръхестествени събития, свързани с отвъдното. Авторите са сред най-ярките представители на руската литература: Иван Тургенев, Александър Куприн, Фьодор Сологуб, Александър Грин, Николай Гумильов, Валерий Брюсов. Те умело ни въвеждат в дълбините на страха и мрачните тайни, разказвайки ни загадъчни, необясними и свръхестествени истории. Тези произведения категорично могат да се причислят към златния фонд на тъмния жанр, където властва необяснимият, страховит, но завладяващ свят ... |
|
|
Съставител: проф. д-р Ефрем Ефремов. ... Ефрем Каранфилов (1915 - 1998) е литературен критик и есеист, публицист, учен и академик на БАН. Още ранните му литературнокритически статии и очерци открояват пристрастията му към националната история и народопсихологията. Следейки българския литературен живот, Ефрем Каранфилов изтъква новаторски явления като лиризирането на прозата, разцвета на историческия роман и на документалните жанрове, променящия се възглед за героичното. Той продължава и развива патриотичната линия в нашата литература и критика, а повлиян от френските хуманисти - творци и мислители, утвърждава значимостта ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Тази книга е синтез между теоретични познания и практически опит. В нея са показани основните принципи на журналистическото редактиране. То е разгледано като процес, който не се свързва единствено с обработката на различните видове текст, а с цялостната дейност на печатната или онлайн медия, както и със задълженията на редакторите в тях. Новата концептуална рамка и дефинираните типове грешки помагат да се види в дълбочина тази по-малко популярна, но изключително важна дейност за професионалната журналистика. ... |
|
|
Настоящата монография е синтез от теоретичните му знания и практически опит. Тя ще e полезна не само за професионалните журналисти и за студентите, но и за всички, които искат да се докоснат до магията и проблемите на тази професия. Доц. д-р Ефрем Ефремов е преподавател от 1991 година във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Св. Климент Охридски. Лекционните му курсове са по теория и практика на редактирането, спортна журналистика и типология на списанието. Създател е и на магистърската програма Спортна журналистика. Авторът има и близо 40-годишен журналистически стаж във вестниците ... |
