"Тази стихосбирка е своеобразна равносметка на човека и поета Лъчезар Еленков. Въпреки че включва само интимна поезия, следователно - само една част и един "тип" поетови стихове. (Извън подбора остават например поемите му, множеството му актуални стихотворения, свързани по-пряко с времето, събитията, процесите, текли през живота, сърцата и мислите на няколко генерации през последните три-четири десетилетия)." Димитър Танев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
|
Анна Мария Петрова-Гюзелева е име, което нашумя с филма Пътят към София. Младата и тогава все още непозната за широката публика актриса впечатли зрителите с нежното си и обаятелно излъчване, с доброто сценично поведение и с една особена деликатност, съчетана със закачливост. По-късно животът ѝ предостави и други възможности да разгърне своя артистичен талант. Покрай безбройните си пътувания из редица европейски страни, тя понякога публикуваше в отделни литературни издания свои стихотворения. Ето че сега поднася на читателите своя стихосбирка, озаглавена Сидхарта-Буда, събуди ни. Още преди време известният български ... |
|
|
Съставители: Иван Димитров, Иван Христов. ... Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени). Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата. Време-пространството на историческото свидетелство, което държите в ръцете си, включва: 1 фестивал, 13 издания за 18 години; 1 антология, 86 български поети и прозаици; 60 чуждестранни гости от 22 страни, от ... |
|
|
Тази книга събира мнението на 64 български творци за българския език, словото, буквите, делото и празника на светите братя Кирил и Методий, за училището и учителите, за книгите и Деня на народните будители. Някои текстове са класически оди за просветата и се изучават в училище, други са почти неизвестни дори на високообразованите читатели. Някои са мащабни творби, а други - почти елементарни римушки за съвсем малки деца. Но всяко от включените произведения прелива от обич, възхищение и истинска грижа за родния език и писменост, защото авторите им до един болезнено съзнават огромната роля на словото и езика ни за ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
"Увеличение четиридесет" е книга-проект, изследване и разследване в дълбочината на нещата. Фотоувеличението, заявено като оптически инструмент на поезията, прониква през епидермалния слой на действителността, открива скрити родства, плаващи мисли, асоциативни пластове на знание. Дали в прецизната инвентаризация на чудото в ежедневните предмети, в описанието на духовната архитектура на един водопад или в интимната картография на един град, текстът търси, напипва и споделя метафизиката под повърхността, красивия ред на света по-дълбоко от погледа." Яна Букова ... |
|
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |
|
|
Диана Юсколова казва за себе си, че е обикновен човек, който подрежда думи. Писането на стихове смята за свое естествено състояние, както дишането, мълчанието и сънуването. Родена е през 1972 г. в София, автор е на две стихосбирки. ... |
