Корин Хукс е белгийска писателка, родена през 1946 година. Завършва история на изкуството и археология. Работила е като преподавател. Публикувала е редица изследвания върху народните традиции и занаяти. Автор е на романите "Голямото меню" (2001), "Роклята ми не е намачкана" (награда на младата критика през 2008 г.), "Определено те убивам" (награда "Марсел Тири", 2010 г.) и на поетичните сборници "Контражур" (сп. "Панорама", бр. V, 2011 г.), "Юни" (2011) и "Червено на брега на реката" (2012). Живее в Брюксел. "Къщата е опасана от тополи. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет" на издателство "Сонм". ... "Голямото меню" е книга за самотата на детството в огромния буржоазен дом, с подредения му живот, включващ неизменното храненето на общата трапеза, ритуала по лягането, капризите на майката, четивото на бащата преди сън, играта с куклите... Външно детето е безупречно, но вътрешно то се бунтува, вие от болка и мечтае да надмогне стените, които го отделят от непосредственото и живо човешко общуване. Романът е носител на наградата "Сороптимист" за творба на френскоезична романистка (2002) и финалист за престижната ... |
|
От автора на "Оплети и разплитай". На какво сме готови за отстояването на трудно възможното лично и семейно щастие? Докъде стигат рамките на разумните отстъпки и компромиси, когато искаме да задържим до себе си приятели и близки? Какъв може да бъде отпорът ни срещу често неизбежните намеси в крехкия свят на двама души. Въпроси, които са до болка познати, но своеобразно и посвоему намират отговор в нови роман на Христина Панджаридис - "Ферма за калинки"."...Не ми ли се полагаха повече от двайсет минути и да изляза с по-леко сърце, нямаше ли плетеницата от игра на жмичка да се разплете? Не бяхме ... |
|
Когато отчуждената майка на Стела умира, тя оставя на дъщеря си необичайно наследство: еднопосочен самолетен билет с бележка Замини за Париж. Младата жена не обича приключенията - травмите от детството ѝ я държат в хватката на строгите правила, които са нейната зона на комфорт. Но когато шефката ѝ в малкото нюйоркско издателство, където работи, я насърчава да си вземе отпуск, Стела се примирява да изпълни последното желание на майка си. Сама в чуждия град и вярна на навиците си, тя има намерение да живее затворено и пестеливо. Но още първия ден попада на винтидж магазин, където пробва страхотна рокля Dior. ... |
|
Стихосбирката В плен на любовта! е дебютна за авторката Петя Иванова."Тя ще бъде разделена на две условни части... два паралелни свята, в които се пише за онази разтърсващата любов, която всеки един от нас е срещал или предстои да срещне в определен етап от живота си. Любовта, която сме изгубили или просто сме пуснали да си отиде от нас... знаейки, че е за нейно добро. Любовта, която ще помним цял живот и винаги ще бъде някъде там в сърцето ни. Втората част от стихосбирката е коренно различна... знаейки, че всяко нещо от този живот е двуполюсно и има своя паралелен свят. В нея читателите ще се докоснат до ... |
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
Бяло Бяло. Чисто. Нежно. Като постъпка, като чувство, като дантела на бяла рокля, като бреза, като въздишка, като водолей, като орхидея, като сълза, като лист от непрочетена книга. Такова бяло... чисто бяло, като сняг!" Нася Георгиева ... |
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
"Казах ти, че не виждам причина да не се позабавлявам с това разследване? Истинско убийство в къщата ми! Такова нещо не се случва всеки ден." Седем сутринта е. Семейство Бантри се събуждат и намират тялото на млада жена в библиотеката си. Облечена е с вечерна рокля и носи тежък грим, който сега е размазан по лицето ѝ. Но коя е тя? Как е попаднала там? А дали има връзка с другото момиче, чието тяло по-късно откриват? Истината трябва да излезе наяве преди да плъзнат грозни слухове. Много детективи биха искали да разкрият мистерията, но госпожица Марпъл е крачка пред тях! ... |
|
Мила винаги е знаела съдбата си - че ще срещне мъжа, отреден за нея, и той ще спре дъха ѝ. Все пак гадателките не лъжат, нали? Само понякога пропускат да ти кажат, че ще се сблъскаш с красивия, мрачен непознат, когато бягаш, за да спасиш живота си. В плановете на баща ѝ никога не са влизали съмнителни типове. Мила е била отгледана като принцеса - скъпоценна порцеланова кукла, пазена зад заключените врати на луксозно имение, която ще се омъжи за някое прилично момче от знатно семейство с приказно богатство. Тя никога не е знаела с какво точно се занимава баща ѝ, защо отсъства толкова често и защо не ... |
|
Споделено за любовта - част 2 обединява стихове и кратки мисли, посветени на щастието, смисъла и любовта. За втори път едни от най-обичаните поети на издателство Musagena споделят в общ сборник как изглежда любовта през техните сърца. В сборника ще откриете текстове на: Валентина Йоргова, Даниел Колев, Димитър Мавров, Женя Кънева, Мария Толин, Мая Николова, Мирослава Тодорова, София Георгиева, Сузана Йорданова, Силвия Крумова. А ти какво можеш да споделиш за любовта...? ... |
|
В сътрудничество с Валери Пероне. Паметта на тялото е съхранила спомена за триумфите и травмите, всичко, предадено ни чрез семейната и родовата памет. Безгрижното детство отлита, когато двегодишното момиченце загубва майка си. Въдворена от роднините на баща си като послушница в манастир, Мириам не се задържа там и поема по житейския си път. В зряла възраст я диагностицират с напреднала форма на рак, същото, което е отнесло майка ѝ навремето. И когато медицината вдига ръце, един мъдър глас ѝ нашепва, че тя ще живее... Гласът на тибетски лечител, когото Провидението ѝ изпраща. Мириам оздравява и прегръща ... |