Книгата съдържа стихове от Васил Сгурев. Потъвам в нейната омая Дойде отнякъде - от Небесата, и е в мен, в сърцето и душата! Потъвам в нейната омая! Обичам я! Какво да кажа повече - не зная! Васил Сгурев ... |
|
"Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало" буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ - отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност - понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва ... |
|
"Колко ли пъти, ще си отивате от мен и в гузната поредна сутрин, от свойто вчера ще крадем, за да остане и за утре. Колко ли пъти, с измамни мигове граден се срутва замъкът от пясък и с вик за сбогом - примирен, животът се руши със трясък. Колко ли пъти, аз просех Господи любов - на порнография позната, която по предвечен зов сме репетирали с телата..." Иван Тенев ... |
|
Книгата съдържа поезия на Валерия Ройдева-Велева."Животът препуска и хич не му пука за нашите планове и наш’те мечти и често припряно по сърцата ни чука, пропуква любови и пътеки руши. Животът създава, но често забравя, че имаме крехки, човешки души и когато насила прегради поставя от душите кърви, от душите кърви…" Валерия Ройдева-Велева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |